Единствените бебета в обществото на Трил бяха мансклиг и в някои случаи бащинският инстинкт вероятно взимаше превес. Със сигурност не при всички, но на други като Гарет от време на време навярно им се струваше, че децата, които отглеждат, са техни собствени.
— Мислите ли, че Елора обича Рис? — попитах аз.
— Смятам, че Елора е твърде корава жена, за да се сближиш с нея — каза Гарет предпазливо и след това ми се усмихна. — Но знам, че обича теб.
— Да, сигурно — казах сухо, не желаейки дори да се замисля над думите му, камо ли пък да му повярвам. Вече се бях напатила достатъчно от смахнати майки.
— Тя говори с много обич за вас. Когато не сте наблизо, разбира се. — Той се засмя тихо и нещо в тона му събуди у мен усещането за интимност.
В ума ми се мярна образ. Елора седи пред тоалетната си масичка, облечена във вечерна рокля и си слага бижута. Гарет е зад нея, все още лежи в леглото й под завивките. Елора му казва безцеремонно, че съм по-красива, отколкото е очаквала и преди той да успее да отговори, тя го подканя да става и да се облича.
Тръснах глава, за да пропъдя това видение.
— Вие ходите ли с Елора? — попитах аз прямо, макар вече да знаех отговора.
— Определено не бих го нарекъл така — засмя се той и отпи дълга глътка от чашата си. — Да кажем, че съм толкова близък с нея, колкото обстоятелствата позволяват. Е, или поне колкото позволяват сега.
— Сега? — Сбърчих чело. — Какво искате да кажете?
— Елора невинаги е била хладната и сдържана кралица, която познавате и от която се страхувате. — В думите му прозвуча известна горчивина и аз се запитах колко ли дълго продължаваше връзката им. Може би от времето, когато е била женена за баща ми? Или когато е била влюбена в бащата на Фин?
— Какво я накара да се промени?
— Искате да научите всичко днес, така ли? — каза Гарет, смигвайки ми леко. — Но аз не съм пил достатъчно за такъв разговор. — Сетне пресуши чашата си.
— Защо? Какво се е случило? — настоях аз, накланяйки се леко напред на стола.
— Това беше много, много отдавна. — Той си пое дълбоко въздух, без да вдига очи към мен. — И Елора беше опустошена.
— Значи наистина го е обичала. — На мен все още ми беше трудно да повярвам, че тя е обичала някого. Единственото по-дълбоко чувство, на което според мен беше способна, бе гневът.
— Наистина не знам. Аз не я познавах толкова добре тогава. — Гарет стана рязко от креслото си и тръгна към бара. — Съпругата ми беше все още жива и познанството ми с кралицата беше съвсем бегло. — Той си наля още една напитка, стоейки с гръб към мен. — Ако искате да научите повече за всичко това, ще трябва да разговаряте с нея.
— Тя няма да ми каже нищо — въздъхнах аз и се облегнах назад на стола си.
— Някои неща е по-добре да бъдат забравени — каза Гарет унесено. Той отпи голяма глътка от уискито си все още с гръб към мен и едва тогава със закъснение разбрах, че съм го разстроила.
— Извинете ме. — Изправих се. Не знаех как да поправя нещата и затова реших, че най-доброто решение е да си тръгна.
— Не е нужно да се извинявате. — Той поклати глава.
— Тъй или иначе трябва да се връщам. — Запристъпвах неуверено към вратата. — Фин сигурно вече ме търси.
— Сигурно — кимна Гарет. Почти бях излязла, когато той ме спря. — Принцесо! — Той извърна глава настрани и по профила му заиграха сенки. — Елора е строга с вас, защото се страхува да ви обикне. Но тя е готова да се бори до смърт за вас.
— Благодаря ви — смънках аз.
Светлината в коридора ми се стори прекалено ярка след полумрака в стаята. Не знаех кое от думите ми бе разстроило Гарет толкова много. Може би бях събудила спомените му за неговата мъртва съпруга. Или му бях напомнила, че макар Елора да не можеше да заяви открито любовта си към него, някога тя бе сторила това за друг мъж.
Тръснах глава, за да прогоня дълбокия смут, който Гарет бе предизвикал в душата ми. Не бях сигурна, че мога да му вярвам за нещата, които ми беше казал за Елора. Не смятах, че е лъжец, но той искаше да ме накара да се почувствам по-добре. Да ме убеди, че имам майка, която наистина ме обича и вероятно е готова да ми помогне, въпреки че аз самата отдавна се бях разделила с тази мечта.
Намерих Фин във вестибюла, където даваше указания на помощниците на Елора около организирането на бала. Беше с гръб към мен и затова не ме забеляза веднага. Стоях и го наблюдавах. Той винаги знаеше какво трябва да се направи и аз не можех да не му се възхищавам.