— Принцесо. — Фин ме зърна през рамо и се обърна към мен усмихнат. Някакъв помощник го попита нещо и той махна неопределено към трапезарията, преди да тръгне към мен. — Как мина сутринта?
— Можеше да бъде и по-зле — отвърнах аз, свивайки рамене.
— Това не звучи много ведро. — Той повдигна вежди. — Но мисля, че ти си спечели една малка награда.
— Награда? — Сега беше мой ред да изглеждам скептична.
— Мислех си, че можем да си позволим да направим нещо забавно — усмихна се Фин.
— Нещо забавно? — Спомних си за вчерашния ден и за опитите му да ме убеди, че непоносимо скучните му лекции са забавни. — Искаш да кажеш нещо наистина забавно? Или имаш предвид два часа да разглеждаме картинки? Или да ме учиш как се използват различните вилици?
— Имам предвид нещо, което може наистина да бъде забавно — отговори Фин. — Хайде.
17
Ревност
Докато Фин ме водеше към южното крило на къщата, осъзнах, че много от помещенията тук ми бяха непознати. Когато Гарет бе нарекъл къщата дворец, той не се беше шегувал. Имаше още толкова много неща, които ми предстоеше да видя. Беше зашеметяващо.
Фин ми показваше стаите една след друга: библиотеката, няколко заседателни зали, пищната трапезария, където щеше да бъде обядът в събота, и най-накрая балната зала. Бутна вратите, които бяха два етажа високи, и ме въведе в най-величественото помещение, което някога бях виждала. Внушителният таван като че ли се простираше до безкрай, отчасти благодарение на факта, че светлината идваше изцяло отгоре. През него минаваха златисти греди, от които висяха блестящи диамантени полилеи. Подовете бяха от мрамор, а стените кремави със златни орнаменти. В общи линии залата беше като излязла от приказните филми на Дисни.
Декораторите вече носеха разни неща и покрай стените бяха наредени столове и маси. Около тях пък бяха струпани покривки за маси, свещници и всякаква друга украса. В далечния ъгъл се открояваше един бял роял. Иначе залата беше празна, ако не се брояхме аз и Фин.
Цялото това великолепие ме накара да се почувствам малка и нищожна. Стана ми още по-неприятно, когато осъзнах как изглеждам в този момент. Косата ми беше хваната на нескопосан кок, а полата ми беше прекалено семпла. Фин не беше облечен чак толкова шикозно, но обичайната му риза и тъмни джинси го караха да изглежда много по-изискано.
— Е, какво е забавлението, което ще ми предложиш? — подхвърлих аз и гласът ми отекна в стените.
— Танци. — Фин се усмихна малко накриво, а аз на свой ред изстенах. — Танцувал съм с теб и знам, че се нуждаеш от известно шлифоване.
— Бавното полюшване в кръг не върши ли работа? — попитах аз с кисела гримаса.
— За съжаление, не. Но класическият валс — да. Ако го научиш, ще бъдеш готова за бала в събота — отвърна Фин.
— О, не. — И в този момент ми прималя. — Ще трябва да танцувам с всички тези хора, нали? С разни старци и ексцентрични момчета, които ще ми пускат ръце.
Фин се засмя на думите ми, но на мен ми се искаше да се свия някъде и да умра.
— Бих могъл да те излъжа, но ако трябва да бъда честен, единствените хора, които ще пожелаят да танцуват с теб, ще бъдат точно такива — призна той с крива усмивка.
— Никога не съм те виждала толкова развеселен! — рекох аз и това направи усмивката му още по-широка. — Е, радвам се поне, че намираш това за забавно. Да се спъвам в непознати хора, докато ме опипват. Ще бъде направо страхотно.
— Няма да е чак толкова зле. — Той ми даде знак да се приближа. — Хайде. Ако научиш основните стъпки, поне няма да се спъваш в тях.
Въздъхнах високо и тръгнах към него. Цялото ми безпокойство, че ще танцувам с непознати, се стопи в мига, в който Фин взе ръката ми в своята. Неочаквано ми хрумна, че преди да танцувам с тях, аз щях да танцувам с него. След няколко указания от негова страна и един фалстарт от моя ние вече танцувахме. Ръката му беше около кръста ми, силна и вдъхваща увереност. Каза ми, че трябва да държа погледа си прикован в него, за да не ми стане навик да гледам в краката си, докато танцувам, но аз и без това не желаех да гледам другаде. Неговите тъмни очи винаги ме омагьосваха.
Предполагаше се, че трябва да поддържаме известно разстояние между телата си, но установих, че това е невъзможно. Той почти се беше притиснал в мен и бях сигурна, че не се движим достатъчно бързо, но не ме беше грижа. Бях с него в този миг, в този прекрасен миг, който изглеждаше твърде невъзможно съвършен, за да е истински.
— Добре. — Фин внезапно спря и отстъпи крачка назад. Разочарована, аз оставих ръцете ми да паднат встрани. — Даже доста добре, но тогава ще има музика и затова трябва да видим как се справяш под звуците на музика.