— Искала ли е изобщо някога да бъде майка? — Малкото, което знаех за нея, като че ли навеждаше на мисълта, че е напълно лишена от майчински инстинкт.
— Честно ли? — Рис се поколеба, преди да отговори тъжно: — Не, не мисля, че е искала. Но тя има родословие, което е трябвало да продължи. Дълг.
— Аз съм просто част от работата й — промълвих с горчивина. — Иска ми се поне веднъж някой да иска да бъде с мен заради самата мен.
— О, хайде, Уенди — смъмри ме Рис меко и се наведе към мен. — Много хора искат да бъдат с теб. — Тъжните му очи се взираха в мен и аз преглътнах с усилие. — Елора е кучка, но не трябва да го приемаш лично. — Рис извърна глава и аз почувствах някаква странна комбинация от облекчение и разочарование.
— Малко е трудно да не го правя. — Заиграх се с края на роклята си. — Тя ми е майка.
— Елора е силна и сложна жена, която ти и аз дори не сме започнали да разбираме — обясни Рис уморено. — И освен всичко друго тя е кралица, което я прави студена, сдържана и жестока.
— Какво е да отраснеш с нея? — попитах аз, поглеждайки към него.
— Не знам. — Той сви рамене. — Може би като да отраснеш в пансион със строга директорка. Тя винаги беше някъде там на заден план в живота ми и знаех, че има последната дума за всичко. Но контактите й с мен бяха сведени до минимум. — Той ме погледна отново, този път неуверено.
— Какво?
— Тя обаче не е толкова потайна, колкото си мисли. Това е голяма къща, но аз бях подмолно малко хлапе. — Той прехапа устни и започна да си играе с копчето на сакото си. — Знаеш, че в миналото тя спеше с бащата на Фин.
— Да — отвърнах аз тихо.
— Предполагах, че той ще ти каже. — Рис замълча за момент, дъвчейки долната си устна. — Елора беше влюбена в него. А тя е странна, когато е влюбена. Лицето й е различно, по-меко и по-лъчезарно. — Рис поклати глава, потънал в спомени. — Тогава стана дори по-лошо за мен, защото разбрах, че е способна на доброта и великодушие. А аз бях лишен от елементарно човешко отношение, получавах единствено ледени погледи от другия край на стаята.
— Съжалявам. — Сложих нежно ръка върху рамото му. Не можех дори да си представя колко ужасно е било за него да отрасне по такъв начин. Рис се усмихна с усилие и тръсна глава, за да пропъди спомените си.
— Както и да е. Той напусна Елора заради жена си, което все пак беше добре. — Рис изглеждаше замислен за момент. — Макар да съм сигурен, че тя би се отказала от всичко, за да бъде с него. Но въпросът не е в това.
— А в какво? — попитах аз разтреперана.
— Носи се слух, че тя държи Фин при себе си, защото все още обича баща му, въпреки че той никога не я е обичал. Никога не е имало нищо между Фин и Елора, сигурен съм в това. — Рис въздъхна тежко. — Но…
— Какво? — попитах, когато той замълча.
— Бащата на Фин никога не я е гледал така, както Фин гледа теб. — Той направи пауза, за да мога да осмисля думите му. — Това е черна точка за теб. Тя никога не е искала да бъде майка, а сега ти получаваш онова, което тя никога не е имала.
— За какво говориш? — попитах аз неспокойно.
— Уенди! — Рис ме гледаше с тъжна усмивка. — Знам, че не умея да прикривам чувствата си, но и ти не си по-добра от мен в това отношение.
— Не знам за какво говориш — заекнах аз и извърнах глава настрани.
— Добре — засмя се той глухо. — Щом така казваш.
За да ме ободри, каза някаква шега, която не разбрах много добре. Мислите ми летяха, а сърцето ми биеше силно. Рис може би си въобразяваше разни неща. А дори и да не беше така, Елора сигурно не би наказала Фин заради това. Дали?
20
Раздяла
Фин се зададе и аз скочих на крака. Навярно беше прекарал с Елора само петнайсет минути, но на мен ми се беше сторило цяла вечност. До мен Рис се надигна бавно. Фин ни изгледа с презрение и след това тръгна по стълбите, без да ми каже нито дума.
— Фин! — Аз се затичах след него, а Рис благоразумно се насочи към кухнята. — Чакай! Фин! Какво стана?
— Разговаряхме — отвърна Фин нехайно. Опитах се да го настигна, но той не забави крачка, поради което го хванах за ръката и го задържах по средата на стълбите. Той погледна през рамо, търсейки Рис, но избегна погледа ми. — Мисля, че ти казах да стоиш далече от мансклига.
— Рис просто седеше с мен, докато те чаках — казах аз. — Успокой се.
— Много е опасно да бъдеш около него. — Фин се взираше напред, но за миг ме погледна с крайчеца на окото си. — Опасно е да бъдеш и около мен.