— Не е вярно! — изкрещях аз. — Ти го направи, защото ревнуваш!
— Моите чувства не са изиграли никаква роля за решението ми. Нито дори чувствата, които изпитвам към теб. — Тя замълча за момент, взирайки се с празен поглед в мен. — Направих онова, което трябваше да направя, защото така беше най-добре за кралството.
— Кой може да има някаква полза от това, че се отърва от него? — попитах.
— Ти отказваш да разбереш, че си принцеса! — в гласа на Елора се прокрадна раздразнение, но тя бързо се овладя. — Няма значение дали разбираш сериозността на ситуацията. Всеки друг я разбира, в това число и Фин, и точно затова си отива. Той също знае, че така е най-добре за теб.
— Не разбирам. — Сбърчих чело в пристъп на безсилие и недоумение. Щеше да бъде толкова лесно, ако тя говореше направо.
— Знам, че според теб всичко това се прави за пари, но те уверявам, че става дума за нещо много по-важно. Нашата кръвна линия притежава изключителни способности, много по-големи от тези на обикновеното население на Трил — обясни Елора. — За съжаление Трил постепенно изгуби интерес към собствения си начин на живот и заложбите ни започнаха да отслабват. От съществено значение за народа ни е тази кръвна линия да бъде запазена чиста и способностите ни да бъдат продължени. Титлите и положението в обществото изглеждат случайни — продължи Елора. — Но ние сме на власт, защото имаме най-голяма сила. В продължение на векове нашите способности са засенчвали тези на другите фамилии, но Кронерови бързо ни застигат. Ти си последният ни шанс да останем на трона и да си възвърнем могъществото на нашия род.
— Какво общо има това с Фин? — вметнах, отегчена от приказките й за политика.
— Всичко — отвърна Елора с тънка усмивка. — За да запазим кръвните си линии чисти, са наложени определени правила. Не само за кралското семейство, но и за простолюдието. Целта не е само да се спазват социалните норми, но и да не бъде позволено тяхното нечистокръвно семе да отслаби нашата кръв. — Нещо в начина, по който произнесе думата „семе“, ме накара да настръхна. — Последствията могат да бъдат различни — продължи Елора. — Когато трил се обвърже с мансклиг, те и двамата трябва да напуснат общността.
— Нищо не се случва между мен и Рис — прекъснах я аз, но Елора кимна скептично.
— Макар следотърсачите да са трилове, те не притежават способности в общоприетия смисъл на думата — каза Елора и започнах да разбирам накъде биеше. — Традицията повелява следотърсачите да се обвързват със следотърсачи. Ако един трил има връзка с някой от тях, на това се гледа с лошо око, но не е забранено… Освен ако не е кралска особа. — Тя ме изгледа строго. — Един следотърсач не може да получи короната. Всяка марксина или принцеса, хваната със следотърсач, незабавно губи титлата си. Ако простъпката е по-тежка, като например нарушаване на кръвната линия на принцесата, те и двамата биват прогонени.
Аз преглътнах с мъка. Ако нещо се случеше между мен и Фин, аз нямаше да бъда принцеса и дори нямаше да мога да живея във Фьоренинг. Това беше шокиращо в началото, докато не си дадох сметка, че дори не искам да бъда принцеса или да живея тук. Какво ме интересуваше?
— Е и? — казах, предизвиквайки за момент изненадата на Елора.
— Знам, че точно сега всичко това не означава нищо за теб. — Елора посочи с широк жест стаята около нас. — Знам, че ги ненавиждаш, и те разбирам. Но това е твоята съдба и макар да не можеш да го осъзнаеш, Фин го осъзнава. Той знае колко си важна и никога не би допуснал да унищожи бъдещето ти. Затова пожела да бъде освободен.
— Той е напуснал? — Не й вярвах.
Фин не би си тръгнал сам. Той не би ме оставил тук, не и след като знаеше колко много се нуждая от него. А той със сигурност го знаеше. Затова и се беше застъпил за мен пред Елора. Той знаеше, че без него съм загубена и не би ми го причинил. Това би влязло в разрез с всичко, в което той вярваше.
— Обвинявам себе си, защото признаците бяха толкова очевидни — въздъхна Елора. — Обвинявам и Фин, защото той знаеше по-добре от всички, че не трябва да се обвързва. Но го поздравявам за това, че осъзна кое е добро за теб. Той си тръгва, за да те защити.
— Няма от какво да бъда защитавана! — аз скочих на крака. — Няма причина той да си тръгва! Не съм обвързана с никого!
— По-лесно щеше да ми бъде да ти повярвам, ако не беше влетяла тук със сълзи на очите да молиш за работата му — отговори Елора хладно. — И ако той ми беше обещал, че е в състояние да поддържа нещата на чисто делова основа, щях да го задържа. — Тя погледна към облегалката на кушетката си, играейки си с едно свободно конче от плата. — Но той не направи дори и това. Не се и опита дори.