Не бях сигурна какво смята да прави, но докато гледаше надолу към мен, тъмните му очи пламтяха като въглени. След това изведнъж почувствах устните му да се притискат грубо в моите.
Целуна ме отчаяно, сякаш не можеше да диша без мен. Почувствах наболата му брада да драска бузите ми, устните ми, шията ми, навсякъде, където се осмелеше да ме целуне. Пусна ръката ми, позволявайки ми да го прегърна и да го притегля още по-силно към себе си.
Само преди секунди плачех и все още чувствах солта от сълзите си по устните му. Заплетох пръсти в косата му и притиснах устата му още по-пламенно към моята. Сърцето ми биеше толкова силно, че ми причиняваше болка и по цялото ми тяло се разливаше топлина.
Той някак си успя да отдръпне устните си от моите. Хвана раменете ми, задържайки ме до стената, сетне отстъпи крачка назад. Дишайки тежко, погледна надолу, вместо към мен и тъмните му мигли докоснаха лицето му.
— Затова трябва да замина, Уенди. Не мога да ти причиня това.
— На мен? Ти не ми причиняваш нищо. — Протегнах ръка към него, но той ме спря. — Просто ми позволи да дойда с теб.
— Уенди… — Фин сложи ръката си върху бузата ми, избърса с палец една току-що отронила се сълза и ме погледна напрегнато. — Ти ми вярваш, нали? — Кимнах неуверено. — Тогава трябва да ми се довериш и сега. Ти трябва да останеш тук, а аз трябва да си отида. Разбираш ли това?
— Фин!
— Съжалявам. — Той се отдръпна от мен и взе наполовина приготвения си куфар от леглото. — Задържах се твърде дълго. — Фин тръгна към вратата и аз се затичах след него. — Уенди! Достатъчно!
— Но ти не можеш да си тръгнеш просто така — примолих се аз.
Той се поколеба за момент и тръсна глава. След това отвори вратата и излезе.
Можех да го последвам, но нямах никакви други аргументи. Целувката му ме беше оставила замаяна и обезоръжена, но в същото време се питах смутена дали това не е бил планът му още от самото начало. Той е знаел, че след като ме целуне, ще бъда твърде слаба, за да го преследвам, и твърде объркана, за да споря с него.
След като си тръгна, аз просто седнах на леглото, което все още пазеше уханието му, и се разхълцах.
21
Балът
Не бях сигурна дали изобщо бях спала, когато на другата сутрин Уила влетя в стаята ми, за да ме събуди за бала. Очите ми бяха зачервени и подпухнали, но тя остави това без коментар. Просто започна да ме приготвя и да говори развълнувано колко хубаво ще бъде всичко. Не й повярвах, но тя не забеляза това.
Почти непрекъснато се налагаше Уила да ме подсеща и подканя да направя това или онова. Наложи се дори да ми напомни да изплакна шампоана от косата си и в този момент бях благодарна, че деликатността не беше силната й страна.
За съжаление беше невъзможно да съчетаеш едно току-що разбито сърце с въодушевлението около предстоящ бал. Уила се опитваше да ме ободри или поне да ангажира вниманието ми с нещо, но всичко беше напразно. Единственият начин да функционирам беше пълното вцепенение.
Дори не разбирах как се беше случило всичко това. Когато за първи път срещнах Фин, той просто ме плашеше, а след това ме изваждаше от търпение. На няколко пъти го бях отблъснала, казвайки, че не се нуждая от него и не искам все да се върти около мен.
Как се беше стигнало дотук? През целия си глупав живот бях живяла без него, а сега не можех без него дори и час.
Седях на един стол, загърната в халата си, докато Уила правеше нещо с косата ми. Тя ми беше предложила да седна пред огледалото, за да гледам как вървят нещата, но аз бях отказала. Държейки флакон със спрей в ръката си, по едно време тя се спря и просто ме погледна.
— Уенди — въздъхна Уила. — Знам, че Фин си е отишъл и виждам, че приемаш това много тежко. Но той е щъркел, а ти си принцеса.
— Ти не знаеш нищо — смотолевих аз.
Мислех си, че трябва да кажа нещо в негова защита, но честно казано, му бях твърде ядосана задето си беше тръгнал без мен. Аз никога не бих го изоставила след онази целувка. Беше истинско мъчение да стоя там, затова просто наведох очи и се опитах да приключа темата.
— Добре. Не знам. — Уила завъртя очи нагоре и продължи да пръска косата ми със спрея. — Но въпреки това си принцеса и това е твоята нощ. — Не казах нищо, докато тя теглеше и разнищваше кичурите ми. — Все още си млада и не знаеш колко много риба има в морето, особено в твоето море. Най-привлекателните мъже от елита ще се въртят около теб и ти дори няма да си спомняш този глупав щъркел, който те доведе тук.