В следващия момент Джен беше пред нас, скривайки с тялото си хаоса, който цареше в балната зала. Рис не отстъпи от мястото си с намерението да ме защити, но Джен се нахвърли върху него и му нанесе жесток удар, запращайки го на земята.
— Рис! — протегнах ръка към него, но той не помръдна. Исках да се уверя, че не е мъртъв, но Джен ме сграбчи през кръста и ме задържа в ръцете си.
— Този ли те пази сега? — изсмя се Джен. — Да не би да сме уплашили Фин?
— Пусни ме? — Аз ритах с крака, опитвайки се да се освободя от желязната му хватка.
Изведнъж и двамата полетяхме назад, сякаш някой ни беше блъснал. Той се удари в стената, което го разцентрова за миг и ми даде възможност да се отскубна от него.
Замаяна, скочих на крака и се опитах да разбера какво става. Тове стоеше в срещуположния край на масата, насочил дланта си срещу Джен. Беше използвал способностите си, за да отхвърли Джен в стената, а Джен просто ме бе повлякъл със себе си.
Усмихнах му се с благодарност, но веднага след това усмивката изчезна от лицето ми. По някакъв начин витра бяха взели надмощие. Кира се опитваше да се добере до майка ми, а някой в другия край на залата бе започнал да използва огън.
Освен Тове, Уила и Елора, като че ли никой друг от Трил не притежаваше способности или поне не ги използваше. Цареше пълна бъркотия, разнасяха се крясъци и ситуацията ставаше все по по-критична. Още витрийци се спускаха от тавана. Нямахме никакъв шанс да ги победим.
— Затова трябва да работиш над твоето внушение. — Тове ме погледна хладнокръвно и в този момент един витриец го нападна в гръб.
— Внимавай! — извиках аз.
Тове се обърна с вдигната ръка и накара витриеца да полети през залата. Аз се огледах за някакво оръжие, когато отново усетих ръцете на Джен около кръста ми. Крещях и се борех с всички сили, но мускулите на витриеца бяха като от гранит.
Тове насочи вниманието си към мен, но в същото време го нападнаха двама витрийци, което му даде само миг, колкото да запрати Джен за втори път към стената. Този път се блъснахме още по-силно и при удара почувствах пронизваща болка, но отново успях да се изтръгна от ръцете му.
Главата ми туптеше от удара в стената и аз премигах, за да дойда на себе си. Една ръка хвана моята, помагайки ми да се изправя на крака и макар да не бях сигурна дали трябва да я приема, аз го направих.
— Трябва да бъдеш по-внимателен, Тове — каза нечий познат глас.
— Просто се опитвах да я освободя! — сопна се Тове и в същия момент друг витриец изкрещя, запокитен към масата в срещуположния край на залата. — И освен това съм зает тук!
Обърнах се да видя кой ми беше помогнал и останах без дъх. Облечен в черен суичър с качулка и отгоре с черно яке, Фин оглеждаше бъркотията около нас. Стоеше непосредствено до мен, държейки ме за ръката и аз не можех нито да мисля, нито да помръдна.
— Фин! — ахнах аз и той най-накрая ме погледна с тъмните си очи, в които се четеше едновременно облекчение и паника.
— Това е пълна лудница! — изръмжа Тове.
Една маса беше прекатурена настрани, разделяйки Тове от Фин и мен. Използвайки способностите си, Тове я накара да полети към един витриец, който тъкмо беше нападнал канцлера, и след това тръгна към нас. Всички витрийци като че ли бяха в някакво единоборство в този момент, което му позволи да си поеме дъх.
— По-зле е, отколкото си мислех — рече Фин, свивайки устни.
— Трябва да защитим принцесата — каза Тове.
Стиснах ръката на Фин, поглеждайки ту към единия, ту към другия. Джен се опита да стане и Тове го блъсна отново в стената.
— Аз ще я изведа от залата — рече Фин, кимвайки. — Ще се оправиш ли тук?
— Нямам избор. — Тове едва бе успял да отговори, когато чух Уила да крещи от другия край на залата. Не можех да я видя, което ме уплаши още повече.
— Уила! — Понечих да се втурна към нея, за да видя какво става, но Фин ме прегърна и ме задържа.
— Изведи я оттук! — нареди Тове, тръгвайки натам, откъдето се чуваха виковете на Уила.
Фин ме повлече през балната зала, докато аз се опитвах да видя какво става. Тове беше изчезнал и не виждах нито Елора, нито Уила. Докато Фин ме теглеше към изхода, се спънах в крака на Рис и тогава си спомних, че той лежеше в безсъзнание на земята с кървяща рана. Сборичках се с Фин, протягайки ръка към Рис.
— Той е добре! Те няма да го докоснат! — увери ме Фин, докато ме държеше здраво през кръста с една ръка. — Трябва да се махнеш оттук!