— Запали ги! — изкрещя някой от тълпата.
Той поздрави публиката и пъхна една клечка между зъбите си, после я запали с леко, небрежно движение и я вдигна високо. Карлина постави грациозно ръка на високата си яка и затвори очи, навеждайки се към клечката. Той я пусна на земята.
Басистът запали втора, като я драсна в маншета на ризата си, но когато Карлина се наведе, тя изгасна от само себе си. Третата клечка не я драсна в нищо, просто щракна с пръсти и тя пламна.
Поднесе я към цигарата на Каролина и тя духна към нея, пламъкът трепна и угасна. Карлина започна да крачи напред-назад по сцената, китаристът я последва, свирейки соло, което ме накара да мисля за изпочупени стъкла и преплетени телени жици. Мъжът носеше черен цилиндър и сянката, която периферията хвърляше, правеше лицето му да изглежда измъчено и гладно.
Отзад барабанистът все още следваше темпото, но всеки път, когато Карлина извиваше рязко хълбока си на една страна, той добавяше силен двоен удар на бас барабана. Ако тя извиеше гърба си, забавяше ритъма, сякаш бе уловен в плен от нейните движения. Аз поне бях напълно фокусиран върху танца й на сцената, както бяха и всички останали момчета в публиката.
Тя застана в светлината на прожектора, докато китаристът продължаваше да свири, кръжейки около нея и дишайки тежко като запъхтяно куче. Карлина намигна и постави цигарата на езика си. Китаристът продължаваше да следва сложните й движения, а в залата пънкарите бяха вече напълно полудели и се блъскаха така, сякаш беше дошъл краят на света.
Карлина сграбчи микрофона и запя припева.
Зад нея китаристът пръсна във въздуха шепа пепел, докато свиреше последното си соло. Когато тълпата спря да се блъска и започна да крещи за още и още, той повдигна глава и се усмихна широко, осветен от светлината на прожекторите, сякаш току-що беше открил слънцето.
Студена тръпка тръгна от върха на главата ми и се плъзна по гърдите и ръцете ми, разливайки се по цялото ми тяло. Познавах го.
Заради ъгъла, от който гледах към сцената, ми беше трудно да видя очите му, а цилиндърът скриваше отчасти лицето му, но дори в тъмното бях сигурен. Мъжът от моста. Беше изкоментирал черните ми очи и ми се беше подиграл заради треперещите ръце и посинелите ми устни.
Стоях в тълпата и се взирах в плашещия мъж с плашещата усмивка.
Знаех тайната му и той знаеше моята.
След като „Распутин“ приключиха със свиренето, момчетата събраха оборудването си и на сцената излезе следващата група, „Концертина“. Гласът на вокала беше приличен, но аранжиментите им бяха небрежни, с прекалено много и напълно излишни орнаменти, а без ефектното присъствие на изпълнител като Карлина Карлайл, „Старлайт“ отново се превърна в прашасалата и ръждясала развалина, каквато си беше. Просто поредното място под наем за жалки местни рок групи.
Алис все още стоеше сред малкото си стадо от приятелки и ми хрумна, че може би ще се почувствам по-добре, ако пийна малко вода. Така щях да имам извинение и да се приближа. Можех да мина покрай нея, да кажа нещо или пък тя да ми каже нещо. Запътих се към бара.
Китаристът от „Распутин“ се появи без никакво предупреждение, напълно безшумно. В един миг бях сам и вървях покрай ниската стена към пожарния изход. В следващия той беше точно до мен, хилейки се странно под зеления знак „Изход“.
Кимна към Алис и се усмихна така, сякаш знаеше нещо много забавно.
— Прекрасна е. Но трябва да внимаваш с момичета като нея. Може да те приклещи на тясно на паркинга. Да те целуне с този студен, железен език.
Отстъпих назад, но той ме сграбчи, хвана ме за брадичката и пръстите му потънаха в меката част под нея. Придърпа ме към себе си и вратът ми се изви под неудобен ъгъл. Дъхът му беше горещ и миришеше на изгорели листа. Стояхме под зеления блясък на знака и се взирахме един в друг, хватката му беше силна и ми причиняваше болка, но нарочно не се съпротивлявах. На сцената можеше и да се прикрива под облеклото си на ексцентричен музикант, но тук долу не беше много умно да се разкриваш толкова много. Аз можех и да минавам метър повечето време, но неговите очи бяха наистина прекалено тъмни. Зъбите му бяха остри и тесни, наблъскани много близо един до друг. Продължавах да не помръдвам, готов да изтърпя каквото е необходимо, само за да не направим шумна сцена.