Някой ме докосна по рамото и когато се обърнах, Тейт Стюарт стоеше съвсем близо до мен.
— Наистина си бил ти. — Гласът й беше тих. — Не бях сигурна.
Сърцето ми биеше силно, но равномерно. Добър ритъм, не уплашено препускащ. Чувствах се различен, напълно нов, все едно бях друг човек.
Над нея можех да видя Дрю и Дани, седнали край най-далечната маса за билярд. Дрю погледна към нас и ми се ухили. После помаха с ръка да отидем при тях.
Не тръгнах веднага. Вместо това стоях в средата на залата и гледах Тейт. Тя се взираше в мен упорито и разбрах, че виждаше през пластовете безсмислени, обикновени неща чак до дъното — до това, което наистина изпитвах към нея, каквото и да беше, — сякаш то се намираше в очите ми, а бях забравил да мигам и да го прикривам. Лицето й беше съвсем близо до моето.
— Не те разбирам — каза тя. — Всеки ден в училище се опитваш да се скриеш, да се слееш с другите, а сега излизаш на сцената като някаква шибана рокзвезда, като че ли нямаш какво да криеш? Кой си ти, по дяволите?
Нямах подходящ отговор за нея. Не знам какво беше видяла на сцената, но аз определено не се бях чувствал свободно и безгрижно там горе.
Тейт поклати глава и ми обърна гръб и въпреки че излъчваше истинско презрение към мен и се мръщеше, щом ме погледнеше, ми се прииска да я последвам. За пръв път обаче проявих неподозирано добра преценка и се запътих към Дани, който се беше привел над масата и подреждаше топките.
— Добре се справи — каза той, без да вдига глава. Ударът му беше осма топка към втора за ъгловия джоб и го изигра чудесно. Топката влезе.
Загледах се в наведената му глава и се усмихнах по-широко.
— Позна ли ме?
Дани се изправи и ми хвърли отегчен, невярващ поглед.
— Ами, да. Защо да не те позная?
— Господи — каза Дрю. — Не си се променил чак толкова за една вечер. Вчера се видяхме на купона, не помниш ли? Да не ти приличаме на изкукали старци?
— Не ви ли изглеждах различен?
Дани се подпря с щеката си на пода.
— Да, различен беше, но по някакъв хубав начин. Изглеждаше щастлив, Маки. Дори не си спомням последния път, когато съм те виждал щастлив.
— Просто… напоследък се чувствам по-добре.
Дрю си играеше с кредата и правеше сини резки по дланта си.
— Това е хубаво — каза той, но не погледна към мен.
— Какво? Какво не е наред?
Дани поклати глава.
— Нищо. Само внимавай. Нали знаеш?
Кимнах и зачаках да ми каже за какво или защо да внимавам, но той не добави нищо и двамата отново се обърнаха към масата.
След минутка обаче Дрю повдигна глава. Очите му се втренчиха към сводестата галерия, където стоеше Тейт и повдигна вежди.
— Какво става между вас двамата? Очаквам всеки момент някой да изтръгне гръкляна на другия.
Не отговорих. Наистина нямаше дума за това, което се случваше между нас, освен че беше глупаво и смущаващо и Тейт имаше навика да навирва брадичката си по странен начин, който ме караше да искам да застана по-близо от необходимото до нея.
Отидох отново в залата сред тълпата, като се опитвах да избягвам съучениците си, познатите си и съмнителните непознати. На практика всички присъстващи.
Тейт стоеше в галерията, играеше на флипер „Земетресение“ и пускаше монети с методична съсредоточеност.
— Ей — казах аз, когато застанах зад гърба й.
Тя дръпна ръчката и изстреля първата топка в морето от бляскащи светлини и ярки пластмасови сирени. Облегнах се на машината.
— Е, хареса ли ти шоуто?
Тя се беше навела напред и гледаше как топката се лута между миниполето от звънци и коли.
— Беше доста добре, ако си падаш по такива неща.
— Каква музика харесваш ти?
— Каквато и да е. Много неща. Ще се махнеш ли от стъклото?
От звука на гласа й косъмчетата на врата ми настръхнаха и ми беше трудно да кажа дали е само от нерви, защото донякъде ми харесваше. Стоях до флипера и наблюдавах как топката се движи между препятствията. Действието на отварата на Мориган тъкмо започваше да отслабва и усещането беше объркващо, но не и неприятно. Чувствах се лениво и свободно, сякаш бях леко пиян. Намирах се на съвършеното място, където светът ти се струва напълно приемлив и нищо не е нито прекалено стресиращо, нито прекалено лошо. Стоях в галерията и наблюдавах Тейт. Тя не каза нищо повече.