Тя вървеше пред мен, като си мърмореше под носа и поклащаше глава.
— Защо всички момчета сте такива? Защо винаги трябва да стигате до самия край, само за да проверите какво има там? Само защото вече не си напълно изтощен, това не означава, че си безсмъртен и непобедим.
Направих жалък опит за поклащане утвърдително на глава и я последвах в тунела и през главното фоайе в голямата стая с високия таван, където подът беше покрит с локви и водата извираше изпод земята.
Залата беше претъпкана с хора, които говореха и се смееха. Някои свиреха на чело и на цигулки, а в единия ъгъл момиче с дълга, виеща се коса прокарваше пръсти по струните на арфа, но повечето просто стояха на групички и изглеждаха щастливи. На места по пода непрекъснато избиваше нова вода, а из локвите плаваха ярки есенни листа.
Мориган седеше край едно от тъмните вирчета. Беше свалила обувките и чорапите си и краката й бяха потопени във водата. Играеше си с малко хартиено корабче, като го буташе с пръчка напред-назад по повърхността.
Карлина постави ръка на рамото ми.
— Ето, седни тук. Ще помоля Джанис да ти донесе още малко от глогиновата отвара и скоро ще се оправиш напълно.
Отпуснах се на пода, като предпазливо си подбрах едно сухо местенце, и се облегнах на стената. Беше хубаво да мога да дишам отново, но бях изтощен.
Мориган погледна през рамото си и ме видя. Скочи и прекоси стаята, покатери се по краката ми и изтри мокрите си стъпала в дънките ми. Целуна ме с лепкавите си детски устни по бузата и се настани в скута ми, за да наблюдава тълпата край нас. Облегнах се отново на стената и я оставих да ме прегърне през врата. Все още бях мокър и ми беше ужасно студено, а тя беше много топла.
Няколко от мъртвите сини момичета се плискаха с вода край вирчето на Мориган, смееха се и се опитваха да се бутнат една друга в него. Малкото розово момиче от купона за Хелоуин подскачаше между тях, все още облечено с роклята си на принцеса, и размахваше жезъла си със звезда на върха му.
В друго, по-далечно вирче момиче със синьо лице бавно изплува на повърхността и излезе от водата, призрачно мълчаливо. Косата му беше в прашно зеленикавия цвят на пръстта и на места носът му беше започнал да се разпада.
Мориган притисна лицето ми между ръцете си.
— Не си ли доволен от себе си? Ти направи това — ти и останалите музиканти — доставихте наслада на всички.
Не знаех как да й отговоря. Имаше нещо притеснително в това да си отговорен за желанието за плуване на полуразлагащи се момичета.
Мориган отпусна глава на рамото ми.
— Те са щастливи — каза тя. — Изпълнението ви беше истински успех и всички в момента се чувстват доста весели.
Сред тълпата момиче с разкъсана рокля с кринолин и без никаква кожа по ключицата си вдигна чаша над главата си. Косата й беше сплетена във венец на главата й, а обръчите на кринолина се показваха изпод разкъсания плат като кости.
— Проклет да е Домът на мизерията! Нека Бог да порази брантията и тя да изгние в ада!
Другите момичета се разсмяха и закискаха, хвърляха във въздуха шепи червени и оранжеви листа, плискаха се с вода от локвичките и вирчетата.
— Да изгние! — пееха те. — Нека да изгние в Дома на мизерията!
Усмихнах се нервно на момичетата, които крещяха и танцуваха, но Мориган само въздъхна и завъртя пръчката си в ръка.
— Какво? — попитах аз. — За какво говорят?
— Всъщност се нарича Мистерия — каза Мориган. — Домът на почитаемата ми сестра, за която са длъжни да говорят с уважение. Вместо това те се подиграват и си правят шегички с нея, но това е само защото тя ги ужасява.
— Защо се страхуват толкова от нея?
— Защото трябва. — Момичето облегна тежко главата си на рамото ми и заговори приглушено: — Ако трябва да си призная, и аз се страхувам от нея.
Джанис си проправи път през тълпата и се насочи към нас. Ходеше все още боса, но беше сменила смешния си гащеризон или поне беше облякла нещо върху него. Косата й бе прибрана и вдигната високо, а в ръка носеше голямо изрисувано ветрило. Изглеждаше сънлива и изморена. Бутилката, която държеше в другата си ръка, беше много по-голяма от малките шишенца, които ми беше давала преди.
— Ето, за дивите нощи и за да подлудяваш тълпите — каза тя, подавайки ми бутилката. — Продължавай да използваш баса си за добро. А ти — обърна се към Мориган, — остави го на мира, за да дойде на себе си.