Мориган ме потупа леко по бузата. После слезе от скута ми и тръгна с подскоци към вирчето си с лодката й.
— Дано се почувстваш по-добре — извика ми тя през рамо, размахвайки пръчката си във въздуха.
Разчупих печата на бутилката и отпих голяма глътка. Очевидното ми облекчение разсмя Джанис.
— Ако живееше тук като нормално грозно момче, това нямаше да ти се случи.
Лутър и Карлина дойдоха при нас. Държаха се за ръце и се бяха привели един към друг, докато вървяха. Джанис поклати глава.
— Говорил ли си с този? Той живее горе в града като местен, като един от тях.
Лутър направи гримаса.
— Нямам представа защо го прави — продължи Джанис. — Едва ли е приятно или лесно. Ти си смахнат като онзи лунатик, Кори.
Погледнах към Лутър.
— Килан Кори? Мъжът от музикалния магазин?
Лутър кимна.
— Той беше странен. Мислеше, че може да живее горе само като си пие лекарствата и се държи мило с местните. И виж докъде го доведе това.
Погледнах към бутилката. Нямаше никакво съмнение, че в каквото и да беше вярвал Кори, то му беше докарало голяма беля на главата.
Край вирчето й Мориган и момичето с жезъла бяха пуснали играчките си във водата и се въртяха, хванати за ръце, в кръг.
Джанис ги наблюдаваше как се въртяха и падаха на земята.
— Тя е малко, сладко създание. Капризна като дявола понякога, но никога не злоупотребява с поданиците си, нито иска повече, отколкото можем да дадем. Грижи се за нас.
— Защо ни използва, за да свирим? — попитах аз. — Градът наистина ли се нуждае от това?
Отговори ми Карлина.
— Когато свирим за тях, ние им даваме нещо уникално и прекрасно, а в замяна те ни даряват със своето възхищение. Знам, че го почувства тази вечер. Трябва да знаеш, че принадлежиш на това място, при нас, и че твоята мисия е да свириш за тяхното обожание и да ни помагаш да запазваме равновесието и мира.
Лутър я хвана през кръста, придърпа я към себе си и се наведе, за да я целуне.
Извърнах очи встрани, защото ми се струваше невъзпитано да ги гледам. Целуваха се абсолютно всеотдайно и личеше, че се обичат. Беше ми странно, защото осъзнах, че когато обичах някого, дори хората в собственото ми семейство, това обикновено ме караше да се чувствам неловко и да се срамувам.
Тук, в Дома на яростта, беше различно. Не беше нито срамно, нито странно, нито неестествено, защото всичко друго беше такова.
Когато се почувствах по-добре, се изправих, прекосих стаята и седнах на ръба на вирчето на Мориган, загледан в хартиената лодка. Тя беше напоена с восък, за да не потъва, но нямаше да изтрае още дълго и дъното й вече беше започнало да подгизва.
Купонът вече отмираше и хората бяха започнали да се изнизват от залата по двойки и тройки. Някои бяха легнали на пода, а други се натискаха, опрени на стените. Посинелите момичета обаче не бяха включени в забавленията. Дори и в Дома на яростта мъртвите явно не бяха особено популярни по купоните.
В единия ъгъл Карлина все още се прегръщаше с Лутър. Тя го целуваше страстно, хапейки гладно устните му, и изпитото му лице и остри зъби нямаха никакво значение, защото тя беше достатъчно красива и за двамата.
Първоначалната еуфория от отварата беше отшумяла и започнах да се чудя какво беше станало с Тейт. Какво ли щеше да си помисли, когато се върнеше на пътя с Розуел и видеше, че ме няма. Нямах избор. Можех или да остана там и да припадна, или да отида някъде, където щяха да ми помогнат. Дори и сега си спомнях болката, ужасяващата тежест в гърдите си, сякаш никога повече нямаше да мога да си поема дъх.
Не че исках да мисля чак толкова много за нея, но ми беше трудно да забравя очите й. Мъката й изглеждаше като нещо напълно материално и не можех да спра да мисля за това. Погледнах във водата, опитвайки се да видя дъното на вирчето. Беше прекалено тъмно, но все пак се забелязваха няколко стъпалца, изсечени в стената, водещи надолу.
— За какво са тези стъпала?
Мориган ме погледна изненадано.
— За да се слиза и качва по тях.
— Защо обаче някой ще слиза и ще се качва във водата?
Момичето завъртя лодката си с пръчката и тя се заклатушка по повърхността.
— Водата невинаги е била тук. Благородната ми сестра ме наказа с голямо наводнение. Ниските етажи на моя дом в момента са неизползваеми, освен от мъртвите, които не се тормозят от такива подробности като нуждата от въздух.