Обви ръце около врата ми, после ме сграбчи за тениската и ме притегли до себе си на подгизналата земя. Държеше ме здраво и двамата се отпуснахме долу, на тревата. Над нея небето беше безгранично и пълно с вода. До оградата огромен дъб разперваше клоните си над църковния двор. Листата, които не бяха опадали, бяха мокри, покрити с малки капчици. Всяка от тях улавяше сиянието от уличните лампи, която просветваше на моменти като малки избухващи звезди. Тейт докосна лицето ми с пръсти, сякаш изтриваше от кожата ми ярките петна светлина. Но беше просто дъждът.
Тя погледна през рамото ми към блещукащото дърво, после се обърна и ми се усмихна с усмивка, която беше закачлива и някак нежна. Беше седнала върху мен, прекрачила ме с крака. Странно е, когато не си бил щастлив от дълго, много дълго време и после внезапно си щастлив. Наведе се към мен и можех да усетя аромата й — желязо и шампоан, и под него, онова свежо, чисто ухание.
Лежахме в тревата до оградата на гробището, целувахме се и треперехме. Зъбите й започнаха да тракат и аз я притеглих към себе си, което ме накара да се почувствам като супергерой, въпреки че беше абсолютно нелепо. Тя се беше вкопчила в якето ми, сякаш бях направил нещо изключително.
Постави ръка на гърдите ми, премести леко пръстите си и по цялото ми тяло ме побиха тръпки. Притиснах я още по-близо до себе си, главата й беше опряна под брадичката ми.
— Аз не съм съвсем нормален, Тейт.
— Знам. — Ръката й си пробиваше път под тениската ми, после докосна кожата ми, плъзна се по гърдите ми и по стомаха ми, надолу към дънките ми. — Така добре ли е?
Затворих очи и кимнах.
— Достатъчно нормален си.
Седемнайсета глава
Признание
Следващия ден в училище ми беше като в мъгла. Бях спал съвсем малко, но пих от отварата и това сякаш изобщо нямаше значение. Розуел искаше да разбере защо Тейт е била толкова притеснена и аз му разказах някаква история за това как съм се почувствал зле в колата й и тя се е уплашила, на която той не повярва, но поне ме остави на мира.
Прекарах цялата сутрин, готвейки се за новата среща с Тейт, но тя не дойде на училище. За пръв път след погребението отсъстваше и за останалите това беше напълно естествено. Въпреки това не можех да спра да мисля, че след като ми беше казала всичко онова за сестра си и след целувките ни, тя ме избягваше нарочно.
Мисълта беше по-облекчаваща, отколкото предполагах. През последните няколко дни животът ми беше станал направо непоносим и Тейт беше усложнение, с което не знаех как да се справя. И все пак през целия ден, по време на часовете, на писането на домашните в библиотеката и ровенето из учебниците непрекъснато се улавях, че мисля за целувките ни. Когато се прибрах вкъщи, исках само да седна пред телевизора и да изключа мозъка си.
Щом стигнах до входната врата и влязох вътре, чух смеха на Ема. Тя се появи от дневната, докато чистех обувките си и събличах мокрото си яке. Усмихваше се по онзи неудържим, искрен начин, като че ли дори и да искаше, просто не можеше да спре — нещо беше толкова забавно. На главата си носеше мека черна шапка.
— На Джанис е — каза тя, докато я сваляше и оправяше косата си. — Имаме малко работа.
Протегна се към мен, хвана лицето ми в ръце и наведе главата ми, за да ме погледне по-внимателно.
— Изглеждаш изтощен. Сигурен ли си, че си добре?
Кимнах и с изненада осъзнах, че казвах истината. Единствената причина за изтощението ми беше, че цяла нощ бях навън.
— Просто съм уморен.
Ема ме погледна със съмнение и влезе отново в гостната. Взех си една ябълка от кухнята и после отидох в другата стая, за да проверя каква е тази работа с Джанис. Тя седеше на дивана и разгръщаше някакъв учебник. Косата й беше пусната свободно край лицето й и отново изглеждаше съвсем обикновена и нещастна.
— Какво правиш тук? — казах аз. — Дадох ти каквото искаше, така че спри да тормозиш Ема.
Джанис погледна нещо в съдържанието, после отново се върна в началото на учебника.
— Не тормозя Ема. Имаме да правим домашно. И не че искам да съм дребнава, но тя дойде при мен, не аз при нея. Не съм излязла навън, за да търся хубави музиканти, просто се записах на училище.
Седнах срещу нея и я наблюдавах как си води записки в малка тетрадка с кожена подвързия.