— Защо някой като теб изобщо ще ходи на училище? Извинявай, но какъв е смисълът?
Тя прокара пръста си по бележката под цветна диаграма на клетка, после вдигна глава.
— Смисълът е да науча всичко, което мога, в моята област. Повдигнах въпросително вежди.
— Твоята област?
— Фармацевтика, така я наричат сега. — Затвори учебника и се облегна назад. — Научното познание се променя толкова бързо, че е трудно да се следи цялата информация, но Ема е наистина много мила с мен. Обясни ми много неща за градинарството. Всъщност досега никога не бях отглеждала растения и беше важно да разбера всичко за семената и процесите на растежа. Ема ми даваше уроци.
Кимнах, защото си дадох сметка, че в място като Дома на яростта отглеждането на растения сигурно беше наистина сложна работа.
— Ема — провикна се майка ми от коридора. — Ще използваш ли целия този торен мъх, или да го изхвърля?
При звука на гласа й, Джанис трепна и лицето й доби странно, стреснато изражение.
— Ема — обади се отново мама и влезе в гостната. После спря рязко.
Джанис се изправи и протегна ръка.
— Здравейте. Аз съм…
— Махай се оттук — каза мама. — Знам какво си ти. Махни се от дома ми.
— Моля ви… — Джанис отстъпи назад, отдръпвайки ръката си.
Майка ми стоеше с вдигната брадичка и изпънати рамене, сякаш се страхуваше, че ако погледне дори за миг встрани, това време щеше да бъде достатъчно на Джанис, за да направи нещо ужасяващо. Ема влезе в стаята след нея с ръце, пълни догоре с книги, и после застина на място. Джанис вече се изнасяше към вратата с тъжно изражение, но същевременно личеше, че напълно разбира и приема положението. Ема я погледна. После се обърна и се втренчи в майка ни.
— Какво става? Какво й каза?
Майка ми издиша тежко и ми се стори, че като че ли изведнъж стана по-висока, отколкото беше.
— Кажи й да си ходи — каза тя с такова изражение, каквото никога не бях виждал на лицето й. — Кажи й, че не е желана тук.
Ема повдигна вежди и стисна решително устни. Бузите й поруменяха, а това беше сигурен признак, че ще каже нещо, за което по-късно щеше да съжалява. Беше нормално за нея да се кара с татко, но никога не беше крещяла на майка ни. Все още не можех да реша дали не го правеше, защото скандалите и споровете с нея щяха да бъдат прекалено лесни за печелене, или защото нещо в нейното ледено спокойствие и мълчание можеше да бъде наистина плашещо.
Най-накрая тя затвори очи и си пое дълбоко дъх, сякаш се насилваше да прояви търпение.
— Джанис ми помага със задачите по ботаника.
Звучеше почти убедително, но майка ми не беше разколебана и за секунда.
— Тя не е създание от този свят.
Забих пръсти в дланите си, докато Джанис просто си стоеше там.
Ема запази хладнокръвие за около три секунди. После захвърли купчината книги на земята.
— Значи си твърдо решена да я мразиш само защото не е точно като теб? И няма никакво значение, че е мила или че откакто съм я срещнала, не е направила нищо лошо и непрекъснато ми помага?
— Нямаш представа за какво говориш. Тя е от най-ужасния вид подземни твари.
— Ти дори не я познаваш! Не смятай автоматично всеки от тях за лош. Ами Маки?
— Да не си посмяла да го сравняваш с тях. Маки си е добре. Той израсна в почтено семейство, с почтени принципи. Той е като нас.
Ема стоеше над разпилените книги и каза много спокойно:
— Е, може би и те са като нас.
Мама не отговори веднага. Усмихна се язвително и тъжно.
— Като нас. Кажи ми някой от нашите приятели и съседи дали е фанатично отдаден на демон? Дали краде деца? Дали енориашите на Обединената методистка църква отвличат бебета и ги охранват като добитък, за да ги принесат после в жертва на загубена кауза? Маки е сладко, нормално момче, а те са чудовища.
Всички застинахме мълчаливи. Изпуснатите книги се разместиха и се разпиляха съвсем по килима. Майка ми изглеждаше като че ли искаше да сложи ръка на устата си и да прибере обратно думите си, преди да каже още нещо.
Внезапно бях убеден, че моментът е настъпил. Че най-накрая ще поговорим за всички отвратителни, гнусни неща в Гентри, за това как мили, нормални бебета бяха подменяни с изроди. Може би дори за това, че аз всъщност не съм неин син и едно дете на име Малкълм Дойл е мъртво заради групичка хора, които живеят под земята и се нуждаят от прясна кръв.