— Обич? Да не би да си повярвал на това? Те търсят топли тела. Трябва да си плащат данъка, също както всеки енориаш на Методистката църква дава своята лепта в кутията за дарения и всеки април си плаща данъците на правителството. И при тях е същото, само дето сметките трябва да се разчистват на всеки седем години и паричната система в тяхното царство е кръвта.
Кимнах, но не помислих за Малкълм Дойл. Не помислих за русата му коса или сините му очи, или за ужасната му, кървава смърт. Ако допуснех да си го представя, щях да го сънувам с години.
Майка ми седеше с приведена глава, загледана в ръцете си.
— Те пазят града и ни осигуряват безопасност и ни правят щастливи. За това са нужни обаче някои жертви. И понеже не са напълно лишени от сантименталност, предпочитат да проливат кръвта на нечии други деца.
— Твоята ли…? — Но това, което исках да кажа, беше — кръвта на Малкълм Дойл, на Натали Стюарт, на всяко друго дете, което беше откраднато, за да могат да пролеят кръвта му.
Аз бях особен случай. Не бях предназначена за обща употреба. — Очите й бяха празни, съкрушени и имах чувството, че се предполагаше да видя някаква ирония в случилото се. — Господарката ме харесваше. Наричаше ме „съкровище“, гледаше ме като свой домашен любимец и ми разказваше за всичките жертвоприношения, които правеха в нейна чест. Малки деца, които пищяха и викаха. Как преди шестстотин години воините идвали при нея, за да й принесат в дар победите и пораженията си. Как тя никога няма да позволи да ми се случи нещо. Държа ме толкова дълго при себе си, че бях като затворена в пашкул.
— Но ако Господарката не е искала да се върнеш у дома си, защо просто не те е спряла?
— О, тя щеше да ме спре. Щеше да ме държи завинаги при себе си, но някой дойде и ме върна обратно. Странно създание — чудовище — ме изведе от хълма една нощ и ме поведе през гората. После ме остави на стъпалата на родната ми къща така, както се захвърля загубено куче.
Взирах се в нея, опитвайки се да проумея болката в гласа й. Не виждах никакъв смисъл да е наранена.
— Но това е било добре, нали? Върнала си се у дома.
— Не можеш — каза тя. — Никога вече не можеш да се прибереш у дома си в истинския смисъл. След като изчезнеш, близките ти намират начин да не им липсваш. Продължават с живота си напред. А и какво можеш да правиш с момиче, което не може да понася газовете от колите? Което ослепява на слънчевата светлина? Чуй ме внимателно. Познавам ги. Знам как мислят и те винаги мислят само за едно — какво могат да спечелят от теб.
— Но за какво съм им нужен аз?
Тя сви рамене и потръпна силно.
— Не знам, но може да си сигурен, че искат нещо. Те ще те използват, ще те манипулират и когато вече не им вършиш работа, ще те захвърлят. — Внезапно се усмихна — плашеща, тъжна усмивка. — Седях на възглавничка в краката й и си играех с часовник с кукувичка. Пеех й песнички и тя ги повтаряше след мен. Не можеш да се върнеш при тях. За нищо на света няма да го позволя.
Поех си дълбоко дъх.
— Казаха ми, че ако не им помогна, ще наранят Ема. Не можех просто да си седя тук и да позволя да й направят нещо.
Мама се изправи и се наведе по-близо към мен.
— Ема е почти на двайсет години. Може да се грижи сама за себе си. Ти си уникален — може би дори ценен за тях — и те искат нещо от теб. Когато някой от подземните иска нещо, то никога не е безобидно. Не се връщай там.
— Ами ако й направят нещо ужасно, за да ме накажат?
— Те така или иначе ще те накажат — каза тя, — защото мразят да губят. Когато откраднаха Малкълм, го направиха, за да ме накажат, че си тръгнах.
— Но нали не си го решила ти сама? Била си дете — била си жертва.
— Но ги напуснах и Господарката не може да прости такова нещо, защото само това е от значение. — Свали ръце от лицето си и ме погледна. — Те просто ще те използват, Маки. Как да те накарам да разбереш колко са опасни тези създания?
Но когато се опитах да си представя опасността, в главата ми се появяваше изражението на Джанис, тази смесица от загуба и объркване. Това, че Емай обясняваше процесите на разпространение на семената не беше използване от нейна страна, беше споделяне на общи интереси. Така правеха хората, когато искаха да бъдат приятели.
— Чувствам се по-добре — казах накрая. — Може би за пръв път в живота си се чувствам толкова добре и това е само заради тях.
— Не разбираш ли? Те са те купили. Открили са каква е цената ти.