Но за мен в голямата схема на нещата цената ми не беше неразумна. Бяха ми дали повече, отколкото някога се бях надявал да получа, и най-важното беше не облекчението от болката или липсата на изтощение, или дори обещанието, че мога да бъда нормален. В главата ми внезапно се появи една-единствена мисъл, толкова ясно и категорично, че нямаше място за нищо друго — Ема.
— Нямах друг избор.
Мама седна на стола с висока облегалка и обви ръце около себе си. Очите й бяха ясни и тъжни.
— Всичко в живота е въпрос на избор.
Осемнайсета глава
Истина и красота
Ема и мама бяха вече излезли, когато слязох за закуска в четвъртък и ядох сам зърнените си ядки, надвесен над мивката.
Затворих очи и се опитах да чуя шума на тълпата в „Старлайт“, да вкуся целувката на Тейт, да усетя допира на ръката й в моята. Но в главата ми беше само разговорът с майка ми от предишния ден — като белег, издълбан в кожата ми, който можех да напипам с пръст. Нещо в неговата суровост ме караше да искам да се протегна и да се заровя още по-дълбоко навътре в плътта си.
В дневната баща ми стоеше до прозореца и се взираше в пустата улица. Седнах на пода и се облегнах на дивана. Звукът от дъжда ме замайваше, сякаш още спях и не бях сигурен в кое пространство се намирах. Отпуснах глава и се замислих колко трудно беше да общуваш с хората. Как дори не можех да се сетя по какъв начин да изразя всички неща, които исках да споделя с близките си. Защото беше толкова сложно. По-сложно от това да целунеш Тейт и по-сложно от ужасната тайна, която знаех за сестричката й. Мисълта да бъдеш толкова близко до някого, да знаеш толкова много за него ми се струваше ужасно клаустрофобична. Може би за нея наистина бях нещо реално, бях някой.
Не спирах да мисля за устните й. Как беше пъхнала ръце под тениската ми. Как винаги правех най-неправилния избор и сигурно нямаше да мога да разбера кога нещо е това, което всъщност исках.
Не можех да не си мисля и че това, което се случи между нас до гробището, беше нещо като възнаграждение, задето съм й повярвал, или пък подкуп, за да й кажа и останалото, което знаех. Че Натали беше все още жива. Но аз самият току-що бях научил този важен факт, така че нямаше начин тя да го знае или дори да го подозира, затова станалото в тревата трябваше да е истинско. Трябваше да означава, че тя наистина беше искала да ме целуне. Поне мъничко?
— Умислен си тази сутрин — каза татко, като се обърна към мен.
Свих рамене и не го поправих. Състоянието ми беше далеч от замислено, направо бях изпаднал в гигантска бездънна дупка, лишен от всякаква мисъл.
Тръгнах за училище по-рано от обикновено, влачейки се с бавна крачка по „Орчард“ и оттам през моста над клисурата. Беше мъгливо и трябваше да гледам внимателно къде ходя, докато мислех за предупреждението на майка си, което по ирония съвпадаше абсолютно с това, което ми беше казала и Мориган — да не се пречкам на пътя на Господарката.
Пресякох улица „Уелш“, вървях с ръце в джобовете. Кварталът беше пуст и започнах да се чувствам отново изгубен и самотен, по същия начин както се чувствах понякога нощем — все едно не съществувах, — когато видях човек пред себе си. Човек със сиво яке и къса, разрошена коса и се забързах, за да го настигна.
— Тейт, здравей!
Тя погледна през рамо и направи физиономия, която беше доста далеч от усмивка. Махна небрежно с ръка и отново я отпусна. Закрачих до нея.
— Как си?
Тейт сви рамене и не отговори.
Изпреварих я и се обърнах, ходейки с гръб напред.
— Написа ли си есето по английски?
— Недей — каза тя. — Не се преструвай, че това е нормален разговор. Не се дръж така, сякаш всичко е наред.
— Какво искаш да кажа?
Тейт въздъхна.
— Защо продължаваш да ме питаш едно и също нещо? Не искам да казваш нищо. Искам за някого да е важно, че сестра ми я няма.
Внезапно ми стана ужасно горещо и неловко, но не извърнах поглед.
— Никой не е казал, че това не е важно. Просто няма какво да се направи, разбираш ли — нито ти, нито някой друг може да направи нещо.
И това беше вярно. Беше безспорна истина, но се почувствах като лъжец, когато я казах. Натали щеше да бъде жива до петък. Точно сега трябваше да търся начин да я спася, защото това правеха смелите, почтени хора и имах странното чувство, че Тейт можеше да види вината и петното на непочтеност, изписани на лицето ми.