В друг ден — всеки друг ден — щях да възприема въпроса й съвсем буквално. Нейна версия да покаже, че е по-добра от мен и да ме накара да се почувствам по-нисш. Но напоследък нещата се развиваха — или по-скоро трябваше да кажа „се прецакваха“ — скоростно. Всичко беше ужасно противно и аз просто се усмихнах, повдигнах вежди и се наклоних напред така, както бях виждал Розуел да прави милиони пъти.
— Защо? Да не би да искаш да отидеш с мен на партито?
Алис направо зяпна и премигна невярващо. Затвори уста, а аз се изненадах, но и се почувствах донякъде възнаграден, когато видях, че тя се изчерви. Пред нея Тейт си водеше старателно бележки по теста си. Стори ми се, че видях как раменете й се напрегнаха, но не бях сигурен. Алис продължаваше да ме гледа изумено, но после си възвърна самообладанието.
— Да не ме каниш да отида с теб?
Гласът й беше закачлив, предизвикателен, а аз продължих да се усмихвам, загледан в нежните й и лъскави устни.
— Е, зависи от това дали ще кажеш да или не.
— Да — отвърна тя, хапейки долната си устна, и ми се усмихна съзаклятнически.
Тейт седеше, без да помръдва на чина си, вперила поглед в листа си, сякаш отговорите на теста имаха някакво значение.
Деветнайсета глава
Езерото
Това не беше среща. Или поне така се убеждавах, за да ми бъде по-лесно да възприема нещата. Не беше в истинския смисъл на думата, защото щях да се срещна с Алис там. Но все пак беше нещо, защото имах истински план да се видим — както нормалните хора, които отиваха на купон и правеха планове за общуване с момичета. Розуел все още имаше желание да се забие със Стефани, но изобщо не се притесняваше какво щеше да стане. Когато го попитах как да се държа с Алис, просто сви рамене и каза:
— Ами, може да започнеш с някакъв разговор.
След вечеря отидох до неговата къща. Майка му ми отвори и ми се усмихна. Беше с хубава прическа, някаква много сложна плитка, и се мъчеше със закачалката на колието си.
— Той е в стаята си, конти се за срещата със своите фенки. Ще го убедиш ли да бъде отговорен и да кара внимателно тази вечер?
— Ще опитам. Не знам дали имам чак такова влияние върху него.
Това я разсмя и когато го направи, заприлича много на сина си. Очите й бяха със същата форма и същия дълбок, чист син цвят. Нагласи най-накрая колието си и ме прегърна с една ръка.
— Не се подценявай, момченце. Той те слуша.
Роузел беше в стаята си на горния етаж и се опитваше да си сложи изкуствените вампирски зъби. Беше се постарал малко повече с външния си вид, защото беше истинският Хелоуин, и косата му беше зализана назад в странна прическа стил помпадур.
Седнах на бюрото му, което беше покрито с части за последния му проект на часовник, и го наблюдавах как прилепва зъбите с лепило, а после се опитва да го изчисти от пръстите си, като ги трие в дънките си.
След като намести вампирската си захапка достатъчно стабилно, ми хвърли неодобрителен поглед.
— Какво каза на майка ми, че я накара да се кикоти като ученичка?
— Нищо компрометиращо, уверявам те. Защо тя винаги смята, че караш като луд?
Розуел се ухили и направи гримаса. — Защото тийнейджърите правят така. Те, освен това, си татуират свастики на ръцете, крадат рецепти за лекарства от старите хора и се друсат с кокаин. Трябва да й забраня да гледа новини и полицейски риалити програми.
Разглеждах наполовина сглобения часовник. Тялото му беше от стар телефон, а циферблатът беше заменен с различни по големина чуждестранни монети. Бюрото беше покрито с болтове и зъбци.
Взех една месингова монета с дупка по средата и започнах да я оглеждам.
— На мен майка ти никога не ми е говорила за такива неща.
— Защото смята, че си добро момче.
— Аз наистина съм такъв. Откъде намери тези части?
— Ти откъде мислиш? Близнаците ми ги дадоха. Кълна се в Бог, всеки път, когато Дани оправя нещо, накрая остава цял тон допълнителни „ненужни“ части. — Розуел скръсти ръце и ме огледа отгоре до долу. — А ти без костюм ли ще бъдеш?
Поклатих глава.
— И откога имам нужда от костюм?
Той се захили и ме потупа по рамото.
— Откакто спря да изглеждаш откачено и изродски от само себе си и го докарваш почти нормален на вид.
Погледнах го иронично и се надигнах.