Той се облегна назад и вдигна глава към небето.
— Е, може би трябва да спре да бъде такова. В един средностатистически живот се случват много повече събития и едва ли най-важното трябва да остане нещо, което е станало, преди да навършиш една година.
Знаех, че е прав, но си беше плашещо. Погледнах встрани, защото не исках той да види колко самотен бях в този момент. Чувствах се объркан, като си помислех, че това, което ме беше определяло толкова дълго, за някой друг можеше да бъде съвсем незначително.
— Тази вечер направих нещо много глупаво — казах и долових издайническата нотка на страх в гласа си.
— Досетих се. Когато започна да се гърчиш, разбрах, че този път е нещо голямо. Обица на езика, а? Толкова ли я харесваш наистина — искам да кажа, толкова, че да я целунеш въпреки всичко?
Поклатих глава.
— Тя… тя се държи с мен, сякаш съм нормален. Като че ли не съм различен, нито странен. Просто съм като всеки друг.
Розуел се засмя толкова силно, че се притесних някой отвън да не чуе и да дойде да види какво става.
— Това ли ти е критерият? Момиче, което те смята за съвсем обикновен, за всеки друг?
— Не. — Подпрях се на лакти и се загледах в дъжда. — Просто понякога е приятно да бъдеш с някого, който не те кара да се чувстваш като пълен изрод.
Стояхме на пейката и зяпахме към детската площадка. Розуел проговори пръв, сякаш току-що му беше хрумнало нещо много забавно и той се опитваше да не се разсмее.
— А с кого би излизал, ако изключим фактора „нормалност“? Искам да кажа, ако не искаше да те мислят за обикновен и скучен.
— Да излизам? — Наклоних глава и придърпах ръкавите на якето си надолу. — Сигурно с Тейт.
Очаквах да се разсмее, може би да ме попита дали имам предвид Тейт Стюарт или говоря за някое друго момиче със същото име, но с не толкова дръпнато отношение.
Той просто кимна и ме побутна закачливо с рамо.
— Така значи. Не ме разбирай погрешно, тя е малко плашеща, но може да бъде и готина. Поне не е начинаеща кучка, която ще развие пълния си потенциал в някое колежанско сестринство като Алис и сие.
Засмях се, но смехът ми прозвуча фалшиво, така че млъкнах.
— Няма начин. Не можеш да си представиш колко я вбесих. Нищо не може да се направи.
Розуел поклати глава.
— Нищо не е непоправимо. Господи, фактът, че близнаците направиха машина за сняг от две стари неработещи и от части от сушилня е доказателство за това. А и хората са доста предсказуеми, след като ги опознаеш. Не се променят чак толкова много. Помниш ли как в седми клас Тейт и Дани спореха в час и двамата се скараха жестоко за смъртното наказание? Тя не му говори цял месец, но после му прости.
— Супер. Онова беше презентация в час. И тя беше на дванайсет. — Въздъхнах и потърках лице с дланите си. — Роз, нямаш си идея колко прецаках нещата. Ако има и малко здрав разум в главата си, тя сигурно ме мрази.
Розуел сви рамене.
— Добре, тя те мрази. Ако обаче искаш да излизаш с нея, преглътни го и й кажи, че съжаляваш. Ако тя е разумен човек, ще ти прости. Ако не е, може би ще се наложи да я забравиш и да се задоволиш с момичета, които те мислят за нормален. Но да са без обици на езиците си, ей!
Седяхме на пейката, не говорехме и не се поглеждахме, но всичко беше наред. Дъждът почти беше спрял и във въздуха се носеше само лека, хладна мъгла. В момента това ми беше абсолютно достатъчно, да си седя така с него и нещата да са толкова прости и ясни.
Двайсет и втора глава
Боят
Следващият ден беше забележителен най-вече защото беше първият ден от седмици, в който не валеше. Небето все още беше мрачно, но въздухът беше прохладен и сух. Сякаш някой ни даваше знак, че дъждът не може да продължи вечно и зимата може би скоро ще дойде Дрю и Дани бяха в странно настроение на обяд, изглеждаха много доволни от себе си и се хилеха постоянно един на друг. Когато Розуел ги попита какво им е толкова смешно, те само се спогледаха и се разсмяха.
Облегнах се на лакти и се опитах да не се прозявам.
— Изглеждате щастливи.
Дани ми подхвърли пържено картофче.
— А ти изглеждаш като сдъвкан и изплют.
— Поправихме „Червената заплаха“ — каза Дрю. Усмихваше се, като се опитваше да сдържа емоциите си, но не му се удаваше. — Тази нощ. Прилича на нещо от стар фантастичен филм, но работи.