Исках да ги попитам как издържат да знаят истината за каквото и да било, когато това не водеше до нищо добро. Как някой въобще можеше да издържи да наблюдава ставащото отстрани. Какво е да позволиш на друг да знае тайните ти.
След училище тръгнах към къщи по дългия път, влачейки се покрай паркинга, забил поглед в подгизналата земя. Бях стигнал само до белия дъб, когато Тейт и Алис излязоха заедно от училище. Което беше доста неочаквано. Вървяха рамо до рамо и си говореха, докато пресичаха покрития с асфалт двор. Поне Алис говореше. Тейт зяпаше към пустия хоризонт над предградията и изглеждаше отегчена до смърт.
Когато спряха, сцената приличаше на филм за Дивия запад — бяха като стрелци, готови да извадят пистолетите си един срещу друг. Алис се усмихваше към Тейт по начин, който приличаше повече на заплаха, отколкото на израз на добра воля.
— Само казвам, че можеш да направиш малко усилие. Не е нужно да ходиш на всеки купон или да се присъединяваш към мажоретките. Просто бъди нормална.
Тейт не каза нищо.
Алис се наведе към нея.
— Ти просто си толкова странна. Това кара хората да се чувстват неудобно и, да, може би никой друг няма да ти го каже, но трябва да бъде казано.
— Добре — отвърна Тейт. — Добре, значи ти го каза. Сега може ли да се скриеш пак зад седалките на стадиона, откъдето изпълзя, и да продължиш да се натискаш с някого?
Алис се изсмя, но определено не доброжелателно.
— Божичко, такава загубенячка си! Изобщо нямам представа как ти е хрумнало, че можеш да се свалиш с Маки, но вие двамата напълно се заслужавате един друг.
Тейт я погледна продължително и изумено. Един от онези погледи, които можеха да изпепеляват хора.
— Ти си тотално неквалифицирана да казваш какво заслужавам. Само защото си избрала да споделяш подробности от любовния си живот с всекиго под път и над път, това не означава, че сме станали приятелки. Всъщност така просто изглеждаш по-голяма кучка.
Алис я зашлеви. Звукът беше много силен и тя изглеждаше изненадана от самата себе си.
Тейт само наклони главата си на една страна. После се пресегна и на свой ред зашлеви светкавично и силно Алис. Тя подскочи към нея, а Тейт се отдръпна назад с повдигнати в юмруци ръце. Тейт се движеше бързо, като че ли си играеше и това изобщо не беше сериозно. Сякаш беше просто една голяма, глупава шега.
И тогава Алис я удари истински. Дори не разбрах дали наистина възнамеряваше да го направи. Може би беше просто тъпа случайност или добра координация, но свърши работа. От носа на Тейт шурна кръв и покапа по фланелката й. За секунда тя не реагира. После се усмихна, а когато някой е покрит с кръв, това може би е най-зловещото нещо, което може да направи. Кръвта се стичаше по брадичката й и напояваше яката на блузата й. Извадих ръце от джобовете си и се забързах към паркинга. А когато Тейт свали Алис на земята, започнах да тичам.
Около тях вече се бяха събрали хора. Алис беше долу на асфалта, а Тейт я риташе с все сила. Кръвта й се лееше от брадичката й по шията й и после по земята, а стойката й беше агресивна, както рисуваха древните британски царици воини.
— Ей — изкрещях аз. — Ей, спри, спри!
Промъкнах се между хората и се опитвах да стигна до Тейт. Хванах я за тениската, но тя се отдръпна отново рязко напред. Алис пълзеше назад и се опитваше да се изправи на крака. Всички около тях крещяха, притискаха се към предните редици, но не се намесваха и не ги разделяха.
Пробих си с лакти път през тълпата в средата на кръга и сграбчих Тейт за китката.
— Тейт, Тейт!
Тялото й се изви в прегръдката ми, изплъзвайки се като риба. Стиснах я по-силно.
— Тейт — прошепнах в ухото й — Спри.
Кръвта по блузата й пареше ръцете ми. Алис все още беше на земята, паднала на дупето си. Гримът й се беше разтекъл, по лицето й се стичаха сиви линии и тя плачеше с накъсани хлипания.
— Тейт, спри. — Исках гласът ми да прозвучи твърдо и авторитетно, като на някой, който знаеше какво прави, но вместо това ми се стори, че идва отнякъде много далече. Ушите ми започнаха да бучат. — Моля те, спри.
Цялото й тяло се тресеше. От другата страна на кръга Алис вече се изправи на крака. Погледът, който ни хвърли — по-скоро на мен, — беше гневен и неразгадаем. После побягна и се скри сред тълпата.
Тейт постепенно се отпускаше в ръцете ми, изтощена и замаяна. Внезапно ме обхвана странно, познато чувство — сякаш тялото ми беше много, много леко. Това беше заблуждаващо, защото всъщност означаваше, че и двамата ще паднем на земята.