Пуснах я и се запрепъвах назад, с отпуснати ръце. За секунда бях почти сигурен, че ще припадна, но ми се размина.
Започнах да трия кръвта от себе си, опитвах се да се изчистя в мократа трева, в дънките си, във всичко наоколо само и само за да я махна от кожата си. Беше полепнала по вътрешната страна на китките ми, но не ми прилоша така, както беше станало по време на акцията за кръводаряване. Влязох в училище сам, а Тейт вървеше зад мен.
Във фоайето се отпуснах на последното стъпало и почти паднах на пода. Тя постави ръка на рамото ми.
— Какво става?
— Трябва ми вода. — Гласът ми звучеше пресипнало, а Тейт стоеше толкова близо до мен, че не можех да дишам от миризмата на кръв. — Ръцете ми…
Тя сграбчи ръцете ми и ги пъхна под течащата струя на чешмата в коридора. Водата беше ледена и се изливаше толкова болезнено силно върху дланите ми, че се уплаших да не откъсне парчета кожа от тях. Тейт стоеше точно зад мен, придържаше китките ми, долепила бедра до чешмата. След като кръвта се оттече в канала, тя ме пусна. Облегнах се отново на стената. Ръцете ми бяха просто оголени нервни окончания, а ушите ми все още бучаха, като че ли се давех сред бурен океан. Тейт стоеше със скръстени на гърдите ръце и ме наблюдаваше. Кръвта продължаваше да тече от носа й и да капе по пода. Взирах се в лицето й, в устните й, на които имаше размазано кърваво петно. Под цялата тази кръв тя беше красива по един ужасно смущаващ начин и аз неволно се усмихнах.
Тейт въздъхна и раменете й се отпуснаха леко.
— Добре ли си? — попита тя най-накрая.
Кимнах и обърсах ръцете си в тениската си.
— Тогава ще отида да се почистя. — Обърна се и влезе в дамската тоалетна, без да каже нищо повече.
Седнах на пода и затворих очи. Ръцете ми трепереха и пулсираха и се постарах максимално да ги изсуша в дрехите си. Когато Тейт излезе от тоалетната, беше притиснала салфетки до носа си, но те вече бяха напоени с кръв. Отпусна се до мен и аз се извърнах встрани, като допрях ръкава на блузата си до устата си.
Тейт, изглежда, не забелязваше как се опитвах да не дишам нейния въздух или пък се беше досетила, че това е последното нещо, което трябваше да я притеснява. Погледна ръцете ми.
— Божичко, какво ти се е случило?
— Всичко е наред, нищо особено — казах, повдигайки ръка към носа и устата си. — Да се махаме оттук.
Тейт продължаваше да затиска носа си със салфетките. Миризмата на кръвта беше силна, направо имаше собствена форма и цвят, мокра и наситеночервена.
— Да се махаме? Не тръгвам никъде с теб. Виж, съжалявам, че фраснах гаджето ти по лицето, но понякога тълпата има нужда от женски бой, нали? Освежаващо е.
— Изобщо не става дума за това. Трябва да говоря с теб.
Тя се изправи. Изглеждаше много по-страшна, надвесена над мен.
— За какво? За това как продължаваш да въртиш опашка като куче край Алис, независимо от факта, че е развалена като прогнила ябълка и не може да се сети къде си е заразяла мозъка? Не, благодаря. Тази история вече я знам.
— Тейт, моля те, дай ми шанс. Просто ме изслушай.
— Защо? — каза тя и ми хвърли най-злобния и гаден поглед. — Аз какво общо имам?
Не бих избрал точно това място за мига на откровение — така, както си седяхме на пода на западния вход, с Тейт, надвесена над мен, а аз внимателно избягвах капещата върху главата ми кръв. Когато проговорих, думите трудно си пробиха път навън от устата ми и заглъхнаха, приглушени в ръкава на блузата ми. Не можех да я погледна в очите.
Тя се обърна и изпъшка.
— Съжалявам, да не би презрението ми да те изнервя? Може би имаш нужда от приятелско успокоение? Някой да ти каже, че се справяш страхотно? Добре, Маки — продължавай да си мрънкаш, заровил лице в ръкавите си! Не ми пука, че си в това състояние, защото сам си избра да се държиш като пълен идиот!
Стиснах зъби и казах по-високо:
— Сестра ти не е мъртва.
Промяната беше незабавна. Свали ръката си от кървящия си нос и се втренчи в мен. Очите й бяха широко отворени и кръвта се стичаше на тънка струйка над устните й, но тя, изглежда, не забелязваше.
— Покрий лицето си — казах аз, забих нос в ръкава си и, сдържайки дъха си, се извърнах встрани.
Тя притисна салфетките отново към носа си и заби поглед в мен.