— Кажи го отново.
— Тя не е мъртва. Поне така мисля. Все още.
Тейт си пое разтреперано дъх и очите й светнаха така, сякаш носеше електрически заряд.
— По-добре да ми кажеш какво означава това.
— Виж, нека не говорим за това тук.
— О, не — каза тя. — Ще говорим веднага за това.
Притиснах клепачите си с пръсти.
— Права си, разбра ли? Права си за този град. Тук има такива… хора. Странни хора с много тайни. — Хора като мен. — Те са взели Натали и ще я държат жива до петък.
— Ясно. Как да си я върна обратно?
Свалих ръце от лицето си, но не я погледнах.
— Не знам.
Тейт издиша тежко, гневно.
— Това е просто страхотно. Направо невероятно.
— Не знам, но ще измисля нещо.
Тя продължаваше да стои, навесена над мен, с пронизващите си очи и със салфетките, напоени с кръв.
— И защо ще го правиш? Какво трябва да направя, за да спечеля помощта на благородния Маки Дойл?
Погледнах я. Отчаянието прозираше на лицето й, въпреки че тя безуспешно се опитваше да го прикрие.
— Моля те, може ли да те изпратя до вас?
За секунда ми се стори, че тя ще ми каже, че съм отвратителен и ме презира, че мога да вървя право в ада, но после кимна и тръгна към вратата.
Къщата на Тейт беше по-стара от нашата, с малък, обрасъл в храсталаци двор, пълен с боклуци и сухи листа.
Слабо момиче седеше на дивана в дневната и гледаше телевизия — някакъв крещящ анимационен филм с космически кораби. То извърна очи от екрана, когато влязохме, и погледна окървавените салфетки в ръката на Тейт.
— О, божичко! Да не си отстранена от училище?
— Млъкни, Кони.
Момичето се смъкна от дивана и изкрещя в коридора към една затворена врата.
— Мамо! Тейт се е била.
Тейт изпъшка и посочи към стълбището.
— Прибери се в стаята си. Веднага.
Кони се прибра отново в дневната и се заизкачва по стълбището към втория етаж. Вратата в коридора не се отвори.
Тейт въздъхна и аз я последвах в банята. Тя отвори веднага аптечката и започна да рови с една ръка из тубичките и шишенцата, докато с другата придържаше подгизналото снопче салфетки. Намери шишенце с кислородна вода и малко памук и затвори аптечката. После хвърли окървавените салфетки в тоалетната и миризмата се разнесе из цялото помещение. Хванах се за завесата на банята, за да не падна, и звукът накара Тейт да се обърне.
— Как се справяш, Маки?
— Не много добре.
— Не е нужно да стоиш тук. Седни или излез някъде, докато се почистя.
Отидох в кухнята и отворих фризера. Вътре нямаше много неща — няколко пластмасови кутии без етикети, но открих формичка за лед, наполовина пълна. Извадих кубчетата и ги сложих в една празна найлонова торбичка, която се показваше от кофата за боклук.
Напълних формичката отново с вода и я пъхнах във фризера. След това седнах на предната веранда с глава, отпусната в ръцете ми, и с торбичката лед до себе си.
След няколко минути Тейт дойде на верандата и застана над мен. Носът й вече не кървеше, но по лицето си имаше множество драскотини. Косата й беше мокра, щръкнала като на таралеж, беше си облякла и чиста тениска. В съзнанието ми се появи една великолепна, мъчителна картина — как мие кръвта от шията си, от голите си гърди… В моя сценарий сутиенът й беше черен, дантелен, но някак си не можех да си представя как Тейт влиза в магазина и си избира нещо такова.
Тя седна до мен и протегна ръка, все още без да ме поглежда. Подадох й леда и тя го взе. Ръцете й потрепваха леко, но лицето й беше сурово.
— Добре ли си? — попитах я тихо аз.
Тя прокара пръсти през косата си. Под лявото й око имаше малка червена рана.
— Не, но ще оживея.
За малко да се усмихна, защото гласът й беше толкова уморен и китките й изглеждаха ужасно крехки и мънички в сравнение с моите. Седяхме един до друг, без да се докосваме, без да си говорим.
— Иска ми се да бъда като теб — казах аз и беше странно да изразя на глас това, което желаех повече от всичко на света. Нямах предвид да бъда просто нормален. Тя беше тъжна и гневна, но знаеше точно коя е.
Тейт се засмя.
— Защо някой — особено ти — ще иска да е като мен?
— Винаги се държиш така, сякаш много добре знаеш какво правиш във всеки един момент.