— О, ще го направиш, защото аз ти казвам, а ако не го направиш, ще отидеш в ада. Може да си честен, добър и хубавец, братовчеде, но всъщност не си ми чак толкова близък, за да те пощадя.
Ръката му ме удари в гърба и ме тласна в посока към Гентри и към външния свят.
Запрепъвах се сред неспиращия ситен дъжд и паднах на колене и длани, по пръстите ми полепнаха сухи листа и клонки. Зад себе си чух как вратата се затръшна и очертанията й се сляха отново със сенките.
Изправих се и, пъшкайки, тръгнах към парка. На ъгъла на улица „Карвър“ обаче спрях. Стоях в колебливото трепкащо сияние на уличната лампа и се взирах в амулета, който Натали ми беше дала. Панделката беше намачкана и лепкава, а самият талисман представляваше просто пластмасова висулка от цип, сигурно от дрешка или чантичка, във формата на розово мече.
Минах по тревата към самотната маса за пикник, където бяхме стояли с Розуел предишната нощ, и се строполих на пейката, за да помисля.
Бях изтощен. Дробовете ме боляха и дрехите ми миришеха на пушек, и църквата на баща ми я нямаше, и Натали Стюарт не беше мъртва, но скоро щеше да бъде.
Исках да стана невидим, да изчезна. Исках да легна и да потъна в земята. Така нямаше да ми се налага да чувствам или да мисля. Щях да бъда земя, корени, трева. Нищо друго.
Телефонът звънна в джоба ми и аз го извадих, за да видя кой ме търсеше. Ема. Знаех, че трябваше да отговоря, поне да й кажа къде се намирам и че съм добре, но в този момент всеки разговор ми се струваше невъзможен. Зяпах телефона известно време, името й, искрящо на екрана. После го изключих.
Двайсет и пета глава
Свещените неща
Събудих се треперещ, извит в странна поза на пейката. Болката в гърба ми беше убийствена и пръстите ми бяха изтръпнали и вкочанени. Беше шест часа сутринта. На телефона ми имаше шест пропуснати обаждания от Ема и две от Розуел.
Училището определено не ми беше сред приоритетите за деня. Ръцете и краката ми бяха измръзнали и имах нужда да се прибера у дома, да си взема душ, да се хвърля на леглото си… Но знаех, че първото нещо, което трябваше да направя, когато изгрееше слънцето, беше да говоря с Тейт, така че поех към нас, но по улица „Уелш“, за да мина покрай тяхната къща. Тя беше навън, вратата на гаража беше вдигната и предположих, че или замисля сама да избяга нанякъде, или по-скоро някой беше уведомил ръководството на училището, че е спукала от бой Алис. Наказанието за бой между ученици беше отстраняване от учебни занятия.
Капакът на буика беше вдигнат и Тейт ровичкаше нещо под него. Когато стигнах до алеята им, измъкна глава изпод капака и захвърли на земята гаечен ключ. Той издаде силен, остър звук, когато се изтърколи по цимента, после изчезна под колата.
Тя ритна бронята и отстъпи назад, сбърчила чело.
— Тейт — казах аз. После млъкнах, без да добавя и дума повече. Гласът ми звучеше пресипнало, като изхабен от употреба.
Тя се обърна, усмивката беше започнала да се появява на лицето й, но после угасна, преди да е грейнала напълно.
— Какво е станало? Какво правиш тук?
Поклатих глава, хванах я за ръката и я издърпах навън, към бледата дневна светлина.
— Виждала ли си това преди?
— Ей… — Тя се протегна към пластмасовото мече, което държах в ръката си. — Откъде го имаш?
Опитах се да я накарам да открие отговора по лицето ми — без напълно неадекватни обяснения, без думи, — но тя просто се взираше в мен паникьосано.
— Откъде го взе? Къде го намери? Къде, по дяволите, го намери? — После го грабна от ръката ми и го вдигна. — Виждаш ли го? Истинско ли е? Виждаш ли това парче пластмаса в ръката ми? Моля те, кажи ми, откъде го имаш?
Гледах я мълчаливо. Истината беше ужасна и дори на себе си не знаех как да обясня и с какви думи да разкажа случилото се долу.
— Откъдето си мислиш, че е, наистина е оттам.
Тя сведе очи към малкото талисманче и видях как изражението й се промени, сякаш нещо вътре в нея се беше пречупило, и после, също толкова бързо, отново дойде на себе си и стана суровата Тейт, която познавах.
— Видял си я.
Внезапно бях поразен колко беше пресъхнала устата ми.
— Под земята.
Тейт се втренчи в мен.
— Но си я видял. Сега, в този миг, тя е жива, ти си я видял и не си направил нищо. Не си я върнал обратно?