Николай Райнов
Подмладителна вода
Един цар имал трима синове. Когато станал на шестдесет години, повикал ги, па им казал:
— Аз остарях. Вие ще се карате много, след като умра, как да си разделите царството. Затова съм решил да го оставя на едного от вас. В някаква далечна земя имало вода за подмладяване. Който от вас ми донесе от нея, ще царува вместо мене, а пък аз ще си живея отделно.
Тръгнал най-старият син, забавил се цяла година и се не върнал. Отишъл вторият — и той се забавил година време, без да чуят вест за него. Най-сетне тръгнал най-малкият. Ходил, разпитвал, никой не можел да му каже къде има подмладителна вода. Една вечер замръкнал в непозната гора. Съзрял надалек, че гори огън. Запътил се нататък, стигнал до някаква теснина. Там един старец си бил запалил огън и си кърпел цървулите. Канапът се бил свършил и той не можел да вдене нов в иглата.
Царският син вдянал канап и дал иглата на стареца. А тоя го запитал:
— Накъде си тръгнал, сине?
— Отивам, дядо, да търся за баща си подмладителна вода. Знаеш ли къде се намира?
— Знам, сине. Но там, дето извира тя, царува една девойка, която спи през три дена и цяла неделя не може да се събуди. Пазят я два лъва — и ако речеш да влезеш, ще те разкъсат.
— Накъде е това царство?
— Ще тръгнеш натам, отдето изгрява слънцето; три дена ще вървиш, ще видиш една синя река, минеш ли я, ще вървиш още три дена, докато стигнеш до река — червена като кръв; и нея ще минеш; пак ще вървиш три дена и ще срещнеш река — зелена като трева; като минеш и нея, ще влезеш в онова царство. Там е изворът на подмладителната вода.
— Ами как да вляза? Нали ще ме разкъсат лъвовете?
— Опечи два овена — рекъл старецът, — па им ги хвърли! Додето се бият за овните, додето си ги разделят и изядат, ти ще влезеш, ще си налееш кърчага и ще излезеш.
Тръгнал царският син на изток. Стигнал до синята река. Преплувал я и тръгнал по едно поле. И по него вървял три дена. Видял река — червена като кръв. И нея преплувал и навлязъл в едно усойно място. Видял зелена река. Преплувал и нея и попаднал в гора с чудни дървета, каквито не бил виждал никъде. Тогава чул силен лъвски рев. Той разбрал, че в тая гора ще да е изворът. Затекъл се в едно село под гората, купил един кърчаг и два овена и се върнал в гората. Изпекъл овните и тръгнал. Видял сред гората висок дворец от мрамор, а пред двореца водоскок. Водата извирала, хвърляла се нагоре и се губела под едни скали подземни. А около двореца обикаляли два лъва — едри, страшни и гладни. За да пазят двореца, царицата им не давала нищо за храна и те разкъсвали всекиго, който се приближи до двореца или се мерне из гората. Те се хвърлили върху момъка, щом го видели, но той им оставил двата овена един върху друг и се затекъл към водоскока, налял си вода и понечил да си върви. Но на тръгване си казал:
„Вода си налях. Лъвовете още се бият за овните. Защо да не вляза в двореца да видя каква е тая девойка?“
И той влязъл. Всичко вътре светело от злато, сребро, свила и скъпоценни камъни. Минавал момъкът от стая в стая: никъде никого нямало. Стигнал най-сетне в един широк чертог. Там спяла на хубаво бяло легло, постлано с пух, една гиздава мома: тя била царицата. Момъкът се приближил до нея, снел й от шията бисерната огърлица, извадил й от ръката златната гривна и елмазения пръстен, турил й на пръста своя пръстен, на който било написано името му, и си тръгнал. Но като излязъл из двореца, видял, че лъвовете още ядат овните. Тогава си спомнил, че не бил назърнал в една малка стая, вдън двореца, затворена с черна врата. Върнал се и влязъл в стаята. Там имало само една маса, на нея — две свещи — и едно запалено огнище. Стаята била тъмна. За да види дали няма още нещо в нея, момъкът запалил едната свещ. Отведнъж се явил един черен човек и го попитал какво иска. Царският син се уплашил и духнал свещта; черният човек веднага се изгубил. Запалил после другата свещ; явила се една черна жена; и тя го попитала какво иска. Той още повече се уплашил и духнал свещта, а жената се изгубила. Пак запалил първата свещ — пак се явил черният мъж и го запитал:
— Кажи какво искаш! Защо си играеш с мене?
— Не си играя — отвърнал момъкът, — ами искам да видя дали си ми верен.
Пак духнал свещта, черният мъж се изгубил, а момъкът взел свещите и си тръгнал. Когато минавал край извора да си вземе кърчага, лъвовете вече си дояждали месото. Той взел кърчага и си отишъл.
На другия ден царицата се събудила: минало цяла неделя, откак била заспала. Тя се почудила, като зърнала на пръста си чужд пръстен с непознато име. Отишла в тъмната стая да запали свещите, за да прати черния слуга и черната слугиня да й намерят изгубеното, но на масата нямало свещи. Тогава почнала да разпитва лъвовете кой е дохождал при нея, докато е спала. Те рекли: