— Ние толкова време те пазим, а ти не си ни дала късче месо. Дойде един момък с кърчаг в ръка, даде ни по цял овен и ние го пуснахме да влезе.
В това време царският син излязъл из това царство и почнал да си мисли къде ли са братята му: живи ли са, или мъртви. Извадил свещите и запалил едната. Явил се едрият чернолик слуга.
— Искам да знам къде са двамата ми братя?
— Добре — казал слугата и се изгубил.
След малко момъкът запалил отново същата свещ. Явил се черноликият слуга.
— Намери ли братята ми?
— Единия намерих — отвърнал слугата.
— Къде е?
— На два дена път оттука лежи затворен в тъмница. Царят на онова царство не дава на чуждоземци да влизат в държавата му.
— Върви да намериш другия ми брат! — заповядал момъкът.
Черният слуга се изгубил. Минало, що минало, царският син запалил пак свещта. Явил се слугата и той го запитал де е вторият брат.
— И той лежи в тъмница в същото царство, но в други град.
На заранта момъкът се запътил към онова царство. На границата хванали и него и го отвели при царя. Той разпитал момъка отде е, къде е бил и какво носи. Момъкът му казал:
— Аз съм царски син. Баща ми ме прати да му търся вода за подмладяване. Намерих и си наточих цял кърчаг.
Царят много се зарадвал, като видял водата.
— Дай и на мене от нея — рекъл той на момъка, — па ще ти дам, каквото поискаш.
Момъкът му сипал от водата, царят пил, подмладил се, па запитал юнака що иска да му даде.
— Нищо друго не ща — отвърнал царският син, — освен да пуснеш братята ми.
Царят ги пуснал. Братята се зарадвали, но сърцата им се стопили от завист, като видели, че брат им носи подмладителна вода. Тръгнали тримата да си вървят в бащинията. Замръкнали по пътя в едно село и спрели да нощуват. През нощта двамата братя се надумали да откраднат водата и да си я разделят, а в кърчага да налеят вода от извора. Така и направили. Брат им не усетил измамата, понесъл си кърчага с водата и се върнал при баща си. Той се много зарадвал, че и тримата братя си идат, па ги попитал намерили ли са подмладителна вода. Всички рекли:
— Намерихме, татко.
— Дайте ми тогава да пия, та да се подмладя! — казал той.
Дал му най-младият кърчага си: бащата пийнал, но се не променил. Пийнал после от водата, що му дал средният син и се подмладил малко. Пийнал и тая, що му донесъл най-големият, и се подмладил още повече. Разгневил се царят на най-малкия си син и му рекъл:
— Защо ме излъга, че си ми донесъл уж подмладителна вода, а то било вода, каквато мога да си налея и оттук? Не те ли е грях да се подиграваш с баща си? Я се махни от очите ми! Не ща те в царството си!
И той го изпъдил, а царството си разделил на двамата по-големи синове. Прокуденият син тръгнал по чужди държави — да работи, за да се храни. Стигнал в един голям престолен град. Царят на онова царство решил да си прави нов дворец. Той разгласил навсякъде, където знаят майстор, да го пратят при него. Стекли се много майстори. Царят ги събрал в двореца и им казал:
— Слушайте какво искам от вас! Дворец да ми дигнете, хе на оная висока планина, дето е над града. За три дена го искам. Но не ща да се чува чукане, коване или рязане: никакъв шум да няма. Който от вас се наема да съгради двореца, ще му дам толкова злато, колкото могат да понесат той и чираците му. Но ако се наеме и не свърши работата, ще му взема главата.
Никой от майсторите не се наел. Обадил се тогава царският син.
— Аз ще издигна двореца — рекъл той.
Другите майстори се изсмели на момъка: гледат го — млад, никой го не знае за майстор, а се наема да гради дворец за три дена.
Минал ден, минали два.
Минал и третият ден. Момъкът се бил заключил в една стая на двореца и казал на слугите да не пущат при него никого — дори и самия цар. Вечерта, когато всички заспали, той запалил вълшебната свещ и се явил черният човек.
— Какво искаш, господарю? — запитал слугата.
— Искам дворец, хей там, навръх планината. Дворец, какъвто няма никъде другаде. Голям, висок, цял да блести от злато, мрамор, абанос и порфир. Искам го още тая нощ.
— Добре — казал слугата и се изгубил.
Минало, що минало, царският син запалил втори път свещта. Пак се явил черноликият слуга и го запитал що иска.
— Искам — рекъл момъкът — да се изпълни дворецът с покъщнина — от богата по-богата. Да свети от злато, коприна, сърма и кадифе. Покъщнина, каквато няма никъде другаде.
— Това — рекъл слугата — е женска работа. Повикай жена ми, та й кажи!
Тогава момъкът угасил тая свещ и запалил другата. Явила се черноликата жена и той повторил онова, което бил казал на слугата.