— Аз ще ви помогна — заяви мисис Гърни. — Вие ми помогнахте; сега аз ще ви помогна. В края на краищата вие сте националното богатство, не аз.
— Изглеждате толкова хубава — обади се Анди като че ли от много далече през усилващото се главоболие.
— Чувствам се като излязла от затвор — откликна мисис Гърни. — Позволете да ви помогна.
— Ужасно ме боли главата…
— Разбира се, че ще ви боли. В края на краищата мозъкът е мускул.
Тя ли му помогна или той го вдигна сам? Не можеше да си спомни. Но си спомняше как сънят му стана ясен: отърваваше се от тласъка, веднъж завинаги се отърваваше от тласъка. Спомняше си как наклони кутията към процепа с надпис ЗА ОТПАДЪЦИ, любопитен как ли ще изглежда това нещо, настанило се в главата му още от университетските години. Но не тласъкът се показа; Анди усети страх, и удивление, когато капакът се отвори. Това, което се изсипа в шахтата, беше поток от сини хапчета, неговите хапчета, и той сериозно се изплаши; както би казал деди Макджий, изведнъж се изплаши достатъчно, за да напълни гащите.
— Не! — извика Анди.
— Да — твърдо отговори мисис Гърни. — Мозъкът е мускул, който може да помести света.
Тогава и той го видя през нейните очи.
Изглежда, колкото повече изсипваше, толкова повече го болеше главата и колкото повече го болеше главата, толкова по-тъмно ставаше, докато изчезна цялата светлина, тъмнината стана плътна, оживялата тъмнина, някой някъде бе изгорил всички бушони и нямаше никаква светлина, никаква кутия, никакъв сън, само неговото главоболие и конят без ездач с червените очи, който препускаше ли, препускаше към него…
Туп, туп, туп…
11
Трябва да е бил буден дълго преди да осъзнае, че действително е буден. Пълната липса на светлина го затрудняваше в намирането на точната граница. Преди няколко години беше чел за един експеримент, в който група маймуни били поставени в среда, която да притъпи всичките им сетива. Маймуните до една полудели. Можеше да ги разбере. Нямаше никаква представа колко дълго е спал, никакво конкретно усещане, освен…
— Аууу, Господи!
Сядането предизвика две чудовищни мълнии от болка в главата му. Той я стисна с ръце и се залюля напред-назад, докато постепенно болката спадна до поносимо равнище.
Никакво конкретно усещане, освен това съсипващо главоболие. Сигурно съм спал в неудобна поза, помисли си той. Сигурно…
Не. О, не. Познаваше това главоболие. Главоболие, каквото получаваше от средно силен тласък… по-силен от онези, с които бе лекувал дебелите дами и боязливите чиновници, и съвсем не толкова силен, колкото спрямо агентите на мястото за отдих.
Анди вдигна ръце към лицето си и го опипа цялото — от челото до брадичката. Никъде нямаше безчувствени места. Като се усмихна, и двете ъгълчета на устата му се вдигнаха нагоре съвсем както винаги. Помоли се на Бога за светлина, та да може и да види дали някое от тях няма онзи издайнически кървав блясък…
Тласък ли? Тласък?
Но това беше абсурд. Кого би могъл да тласне тук?
Кого, освен …
Дъхът заседна за миг в гърлото му, а после бавно продължи по пътя си.
И преди бе мислил за това, но никога не се беше опитвал. Смяташе, че ще е все едно да претовари верига с безкрайно кръжащ през нея ток. Страхуваше се да опита.
„Хапчето ми. Хапчето ми е просрочено и аз си го искам, наистина си го искам, действително имам нужда от него. Хапчето ми ще оправи всичко.“
Обикновена мисъл. Не предизвикваше никакъв копнеж. Идеята да вземе торазин носеше емоционалния заряд на „ако обичаш, подай ми маслото“. Фактът бе, че като се изключи отвратителното главоболие, той определено се чувстваше по-добре. А освен това бе изкарвал много по-лоши главоболия преди — онова на олбънското летище, например. Сегашното беше едно бебе в сравнение с него.
Аз съм тласнал себе си, помисли си той удивен.
За първи път успя наистина да проумее как трябва да се чувства Чарли, защото за първи път изпита лек страх от собствения си парапсихичен талант. За първи път действително проумя колко малко знае за него и възможностите му. Защо беше изчезнал? Не знаеше. Защо се бе върнал? И това не знаеше. Имаше ли някаква връзка със силната му уплаха в мрака? Или с внезапното чувство, че Чарли е в опасност (изплува мъгляв спомен за едноокия пират и пак се стопи, изчезна) и мрачното му отвращение от себе си, задето я бе забравил? Възможно ли бе да се е върнал от удара по главата, когато падна?