— Да. Помня.
— Ами взех да се питам какво ме би през устата да се правя на специалист по даването на съвети. Та аз не мога да изтегля и хиляда долара заем от банката за една кола.
— О, Джон, това нищо не означава…
— Означава. Ако знаех нещо, щях да съм някой от ония като Хокстетър. С диплома.
Тя отговори с огромно презрение.
— Моят татко казва, че всеки глупак може да си купи диплома от някой университет.
В сърцето си той възликува.
2
Три дни след това рибата налапа въдицата.
Чарли му съобщи, че е решила да им позволи да си проведат опитите. Смятала да внимава. И да ги накара и те да внимават, ако не знаят как. Лицето й беше отслабнало, бледо и напрегнато.
— Не го прави — каза Джон, — ако не си премислила всичко.
— Опитах се — прошепна тя.
— Заради тях ли го правиш?
— Не!
— Добре! Заради себе си ли го правиш?
— Да. Заради себе си. И заради баща ми.
— Добре. И, Чарли… накарай ги да ти играят по свирката. Разбираш ли ме? Ти си им показала колко упорита можеш да бъдеш. Не им давай сега да намерят слабо място. Намерят ли, ще се възползват. Бъди твърда. Разбираш ли ме?
— Така… мисля.
— Даваш нещо срещу нещо. Всеки път. Никакви подаръци. — Раменете му леко се смъкнаха. Пламъкът в окото му се стопи. Тя не обичаше да го вижда такъв, угнетен и смазан. — Не им позволявай да постъпят с тебе, както с мене. Аз дадох на тая страна четири години от живота си и едно око. Едната от тия години изкарах в дупка под земята, като се хранех с насекоми, горях в треска, задушавах се в собствената си смрад и вадех въшки от косата си. А щом се измъкнах, рекоха: много ти благодарим, Джон, и ми тикнаха парцала в ръката. Те ме ограбиха, Чарли. Разбираш ли? Не им позволявай да сторят същото с тебе.
— Разбрах — произнесе тържествено тя.
Той леко се оживи и се усмихна.
— И тъй, кога ще бъде големият ден?
— Доктор Хокстетър ще идва утре. Ще му кажа, че съм решила да им помогна… малко. И също… какво искам аз.
— Правилно. Само не искай твърде много в началото. Тая работа е като на панаира, Чарли. Трябва да им хвърлиш нещо лъскаво в очите, преди да им прибереш парите.
Тя кимна.
— Но ти ще им покажеш кой държи юздите, нали? Кой ръководи играта.
— Да.
Джон се усмихна по-широко.
— Така те искам!
3
Хокстетър беше бесен.
— Що за дяволска игра? — крещеше той на Рейнбърд. Намираха се в кабинета на Кап. Той има смелостта да крещи, мислеше си Рейнбърд, защото Кап е тук в ролята не рефер. После хвърли бърз поглед към пламтящите сини очи на Хокстетър, зачервените му страни, побелелите кокалчета на пръстите му и призна, че вероятно не е прав. Рейнбърд дръзна да мине всички граници и да нахлуе в съкровената градина от привилегии на Хокстетър. Това, че го раздруса яко след късото съединение, беше едно: Хокстетър бе допуснал опасна грешка и го знаеше. Но сега ставаше дума за нещо съвсем друго. Според него.
Рейнбърд се взираше втренчено в Хокстетър.
— Ти старателно обвърза всичко с нещо невъзможно! Знаеш прекрасно, че тя няма да види баща си! „Даваш нещо срещу нещо“ — имитира ядно Хокстетър. — Глупак такъв!
Рейнбърд продължаваше да го гледа втренчено.
— Никога повече не ме наричай глупак — съвършено безизразно рече той. Хокстетър се сепна… но само за миг.
— Моля ви, господа — въздъхна уморено Кап. — Моля ви.
На бюрото му имаше магнетофон. Те току-що бяха изслушали разговора на Рейнбърд и Чарли от тази сутрин.
— Очевидно доктор Хокстетър не съзнава, че най-после той и екипът му ще получат нещо — наблегна Рейнбърд, — което ще увеличи запаса им от практически знания със сто процента, ако пресмятанията ми са точни.
— Като резултат от една напълно непредвидена авария — мрачно допълни Хокстетър.
— Една авария, която бяхте прекалено късогледи, за да инсценирате сами — върна удара Рейнбърд. — Прекалено заети да се забавлявате с плъховете си, може би.
— Достатъчно, господа — намеси се Кап. — Не сме се събрали тук да си разменяме обвинения: не това е целта на тази среща. — Той се обърна към Хокстетър: — Време е да погледнеш истината в очите. Принуден съм да ти обърна внимание, че проявяваш забележителна неблагодарност.