От своя страна Хокстетър я гледаше замислено. Сълзите, емоционалното разстройство… той смяташе тези признаци за сигурно доказателство, че тя действително е била готова да го направи.
— Добре. Добре, Чарли. Кажи ни какво да направим и ще го направим.
— Налага се. Иначе няма да получите нищо.
Хокстетър си помисли: „Много ще получим, проклета сополанка такава!“
И както се оказа, беше абсолютно прав.
10
Късно същия следобед я заведоха в друга стая. Чарли заспа пред телевизора, щом се върна в апартамента си — организмът й все още беше достатъчно млад, за да налага нуждите си над разтревожения й объркан мозък — и тя спа почти шест часа. След съня и вкусния обяд се чувстваше много по-добре и по-лесно се контролираше.
Чарли внимателно и дълго оглежда стаята.
Подносът със стърготините беше върху метална маса. Стените бяха от листове индустриална стомана.
Хокстетър поясни:
— Техникът е с азбестово облекло и азбестови чехли.
Той й говореше със същата бащинска усмивка. Операторът на електроенцефалографа имаше сгорещен и притеснен вид. Той носеше бяла платнена маска, за да избегне евентуалните изпарения от азбестовите нишки. Хокстетър посочи към едно дълго, правоъгълно огледално стъкло, монтирано в отсрещната стена.
— Това е еднопосочно стъкло. Камерата ни е зад него. И виждаш ваната.
Чарли се приближи до нея. Ваната беше старомодна, с лъвски крака, и безспорно изглеждаше не на място сред голотата на обстановката. Бе пълна с вода. Тя реши, че ще свърши работа.
— Добре.
Усмивката на Хокстетър се разшири.
— Чудесно.
— Само че и ти иди там, в другата стая. Не искам да ми бъдеш пред погледа, докато го правя. — Чарли умишлено се втренчи в Хокстетър. — Може нещо да се случи.
Бащинската усмивка на Хокстетър леко потрепна.
11
— Тя е права, както ти е известно — каза Рейнбърд. — Ако я бяхте слушали, щяхте да сте я разбрали правилно още от първия път.
Хокстетър го погледна и изсумтя.
— Но ти май още не вярваш, а?
Хокстетър, Рейнбърд и Кап стояха пред еднопосочното стъкло. Зад тях камерата се взираше в стаята и цветният приемател „Сони“ почти недоловимо бръмчеше. Стъклото беше леко поляризирано и придаваше на всичко в стаята за опити синкав оттенък, като гледката през прозореца на автобус от „Грейхаунд“. Техникът свързваше Чарли с електроенцефалографа. Един телевизионен монитор предаваше мозъчните й вълни в стаята за наблюдение.
— Погледнете тези алфи — промърмори един от техниците. — Тя ври и кипи.
— Страхува се — поправи го Рейнбърд. — Действително се страхува.
— Ти вярваш, нали? — ненадейно попита Кап. — В началото — не, но сега вярваш.
— Да — потвърди Рейнбърд. — Вярвам.
В другата стая техникът отстъпи от Чарли.
— Готови сме.
Хокстетър щракна едно ключе.
— Давай, Чарли.
Чарли хвърли поглед към еднопосочното стъкло и в един зловещ миг изглеждаше, че гледа право в едното око на Рейнбърд.
Той върна погледа леко усмихнат.
12
Чарли Макджий гледаше към еднопосочното стъкло и не виждаше нищо, освен собственото си отражение… но усещането за очи, които я наблюдават, беше много силно. Искаше й се и Джон да е там, отзад: щеше да се чувства по-удобно. Но нямаше никакво усещане той да е там.
Погледна обратно към подноса със стърготините.
Не беше необходим тласък, а само леко бутване. Тя си представяше как ще стане и отново с отвращение и страх откри, че иска да го направи. Мислеше си за него, както сгорещен и гладен човек, застанал пред шоколадов сладолед със сода, си представя как ги изгълтва. Те са чудесни, но първо ти се иска да изчакаш миг, за да… да предвкусиш удоволствието.
Желанието я накара да се засрами от себе си, а после ядосано да поклати глава. „Защо пък да не искам? Ако човек умее да върши нещо добре, то е естествено винаги да го прави с желание. Както мама с нейните кръстословици и мистър Дурей от нашата улица в Порт Сити, който все месеше хляб. Когато напълваше къщата, започваше да меси и за други хора. Ако умееш да вършиш нещо добре, естествено е да го правиш с желание…“
„Стърготини! — помисли си тя с леко презрение. — Трябваше да ми дадат нещо трудно.“
13
Техникът го усети пръв. Почувства се неудобно, сгорещен и изпотен в азбестовото си облекло, и отначало си помисли, че това е всичко. Тогава видя, че алфа вълните на детето са приели ритъма с високи върхове, характерен за максимална концентрация и сигурен признак за развихрено въображение.