— Колко още двамата с Рейнбърд можете да осигурите съдействието на Чарли, капитан Холистър?
— Не много вече. Рейнбърд уреди всичко много хитро, така че в твое отсъствие той е единственият, който има реален контрол над нея. Баща заместител. — Тихо, с почти скандиращ ритъм, Кап добави: — Той е нейният баща, когато баща й го няма.
— И щом престане, следва да бъде убита?
— Не веднага. Рейнбърд може да я накара да продължи още малко. — Кап сигнализира, че завива по 301. — Той ще се престори, че сме открили. Открили сме, че й дава съвети как да се справя с нейния… проблем. Открили сме, че ти е пращал бележки.
Той се умълча, но Анди нямаше нужда от повече. Повдигаше му се. Зачуди се дали са се поздравили един друг за това колко е било лесно да излъжат едно малко дете, да спечелят привързаността и доверието му в такова самотно място и после да ги използват за собствените си цели. Когато нищо друго не действа, просто й кажи, че нейният единствен приятел Джон Чистача е на път да си загуби работата, а вероятно и да бъде съден по Декрета за служебна тайна заради самонадеяността си да й бъде приятел. Чарли сама ще свърши останалото. Ще сключи сделка с тях. Ще продължи да им помага.
Надявам се скоро да срещна този човек. Наистина се надявам.
Но сега не разполагаше с никакво време за това… и ако всичко потръгне както трябва, няма изобщо да му се наложи да се среща с Рейнбърд.
— Решено е да замина за Хаваите след една седмица, считано от днес — започна Анди.
— Да, точно така.
— Как?
— С военен транспортен самолет.
— С кого си се свързал, за да го уредиш?
— С Пък — моментално изстреля Кап.
— Кой е Пък, капитан Холистър?
— Майор Виктор Пъкъридж. От Андрюс.
— Базата на военновъздушните сили ли?
— Да, естествено.
— Приятел ли ти е?
— Играем голф — Кап се усмихна неопределено. — Той сече топката.
Чудесна новина, помисли си Анди. Главата му туптеше като забрал зъб.
— Да допуснем, че му се обадиш днес следобед и поискаш да изтегли този полет с три дни напред.
— Да? — поколеба се Кап.
— Ще бъде ли трудно? Ще иска ли много писане?
— О, не. Пък ще отсече право през писането — усмивката пак се появи, малко странна и далеч не радостна. — Той сече топката, казах ли ти?
— Да, каза ми.
— О, добре.
Колата се носеше напред със съвършено законната скорост от деветдесет километра в час. Дъждът беше намалял до кротък ръмеж. Чистачките цъкаха по стъклото.
— Обади му се днес следобед, Кап. Веднага щом се върнеш.
— Да, ще се обадя на Пък. Точно си мислех, че трябва да го направя.
— Кажи му, че се налага да ме преместите в сряда вместо в събота.
Четири дни не бяха достатъчни, за да се възстанови — много по-добре щяха да му дойдат три седмици, — но кулминацията вече приближаваше бързо. Краят на играта беше започнал. Това бе факт и Анди по необходимост го съзнаваше. Той няма — не би могъл — да остави Чарли на пътя на онова същество Рейнбърд повече, отколкото се налага.
— Сряда вместо събота.
— Да. А после кажи на Пък, че ще дойдеш и ти.
— Аз ли да дойда? Не мога…
Анди опресни тласъка. Заболя го, но тласна силно. Кап подскочи върху седалката. Колата съвсем леко кривна и Анди пак си помисли, че направо си проси да предизвика ехо в главата на този човек.
— Идвам и аз, да. И аз идвам.
— Хубаво — рече мрачно Анди. — Сега… каква охрана си уредил?
— Никакви особени охранителни мерки — отговори Кап. — Ти почти изцяло си излязъл от строя с торазина. Освен това си изчерпан и не можеш да използваш способността си за хипнотично внушение. Тя е закърняла.
— А, да. — Анди притисна леко треперещата си ръка към челото си. — Да не искаш да кажеш, че ще бъда сам в самолета?
— Не — моментално отрече Кап. — И аз самият ще дойда.
— Да, но кой друг освен нас двамата?
— С нас ще пътуват още двама души от Арсенала — ще служат за стюарди и ще те държат под око. Стандартна процедура за действие, нали знаеш. Защита на вложенията.
— Само двама агенти ли се предвижда да летят с нас? Сигурен ли си?
— Да.
— И екипажът на самолета, разбира се.
— Да.
Анди погледна през прозореца. Намираха се по средата на обратния път. Сега идваше критичната част, а главата вече така силно го болеше, че се страхуваше да не забрави нещо. Ако го направи, цялата картонена кула ще рухне.