— И конете ли?
— Само хората. През задния вход.
Рейнбърд се бе облякъл в дрехи на каратека — както понякога наричаха японските стрелци във Виетнам. Джобовете на панталоните бяха широки, дълбоки и свободни. Сега той извади от единия голям пистолет. Главният коняр погледна към него с мъдри, неучудени очи. Рейнбърд го държеше хлабаво, насочен към пода.
— Ще има ли неприятности, сър?
— Може и да има — произнесе тихо Рейнбърд. — Зависи. Давай сега, старче.
— Надявам се нищо да не се случи на конете — рече Драбъл.
Рейнбърд се усмихна, защото си помисли: „Както ще се надява и тя.“ Виждал бе очите й, когато беше при конете. А това място с покритите със сено клетки, плевниците с бали сено и сухото дърво навсякъде наоколо беше като кутия с прахан. Навсякъде бяха разлепени надписи: ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО.
Опасността беше сериозна.
Но с годините и той ставаше все по-небрежен към живота си и се стремеше към все по-опасното.
Рейнбърд се върна при големите двойни врати и погледна навън. Засега никой не се задаваше. Той се извърна и започна да се разхожда между вратите на клетките, вдишвайки сладкия, остър, предизвикващ носталгия аромат на коне.
Рейнбърд се увери, че всички клетки са затворени и заключени.
Върна се отново при двойните врати. Този път някой идваше. Две фигури. Все още се намираха от другата страна на езерцето с патиците, на пет минути оттук. Не бяха Кап и Анди Макджий. Бяха Дон Джулс и Чарли.
„Ела при мен, Чарли — помисли си нежно той. — Ела при мен сега.“
Огледа за миг сенчестите горни плевници, запъти се към стълбата — прости дървени пречки, заковани върху здрави греди — и започна да се изкачва с гъвкава лекота.
Три минути по-късно Чарли и Дон Джулс пристъпиха в полутъмната празна хладина на конюшнята. Те останаха за миг, докато очите им се приспособят към здрача. „Магнум“-ът 357 в ръката на Рейнбърд беше снабден със заглушител, негова собствена конструкция, свил се върху дулото като странен черен паяк. Той не беше всъщност особено тих заглушител: почти невъзможно е добре да се заглуши голям пистолет. Когато — ако — дръпне спусъка, първия път ще се чуе пресипнал лай, втория път — тих изстрел, а след това заглушителят ще стане съвем безполезен. Рейнбърд се надяваше да не му се наложи да използва пистолета, но сега го насочи надолу с две ръце и го нагласи така, че заглушителят да покрива малък кръг върху гърдите на Дон Джулс.
Джулс внимателно се оглеждаше наоколо.
— Можеш вече да си тръгваш — освободи го Чарли.
— Хей! — извика Джулс, като повиши глас и не обърна никакво внимание на Чарли. Рейнбърд познаваше Джулс. Човек на буквата. Следвай дословно всяка заповед и никой няма да може да те насади. Винаги се застраховай. — Хей, коняр! Има ли някой там? Доведох хлапето!
— Можеш вече да си тръгваш — повтори Чарли и Джулс още веднъж не й обърна внимание.
— Хайде — сграбчи той Чарли за китката. — Трябва да намерим някого.
С леко съжаление Рейнбърд се приготви да застреля Дон Джулс. Можеше да бъде и по-зле: Джулс поне ще умре застрахован и по буквата.
— Казах ти, че вече можеш да си тръгваш — рече Чарли и изведнъж Джулс пусна китката й. И не само я пусна, а си дръпна ръката, като човек, сграбчил нещо горещо.
Рейнбърд наблюдаваше с внимание този интересен развой на събитията.
Джулс се бе обърнал и гледаше Чарли. Той си търкаше китката, но Рейнбърд не можеше да види дали там имаше следа, или не.
— Махай се оттук — тихо изрече Чарли.
Джулс посегна под якето си и Рейнбърд още веднъж се приготви да го застреля. Нямаше да го направи, докато пистолетът не се покаже явно изпод якето на Джулс и намерението му да я накара да се върне в къщата не стане очевидно.
Но пистолетът се беше показал само донякъде, когато Джулс с вик го хвърли върху дъските на пода. Той отстъпи две крачки назад, по-далече от момиченцето, с широко разтворени очи.
Чарли извърна леко глава, сякаш той вече не я интересуваше. По средата на дългата страна на Г-то от стената се подаваше кранче и под него имаше кофа, наполовина пълна с вода.
От кофата леко се заиздига пара.
Рейнбърд не смяташе, че Джулс забеляза това; очите му бяха приковани в Чарли.
— Махай се оттук, негоднико — изсъска тя, — или ще те изгоря целия, ще те изпържа.
Джон Рейнбърд награди Чарли с мълчаливи аплодисменти.
Джулс стоеше втренчен в нея, колебаещ се. В този момент, с приведена и леко наклонена глава и неспокойно скачащ насам-натам поглед, той напомняше на плъх и изглеждаше опасен. Рейнбърд беше готов да покрие хода й, ако се наложи, но се надяваше Джулс да прояви здрав разум. Силата умееше да се изплъзва от контрола й.