Стикове №4 с метални глави и усойници, и железни стикове, и медноглавки…
Рикошетът вече скачаше все по-бързо и по-бързо напред-назад и погледът на Кап шареше невиждащ из сумрачната конюшня, докато Джон Рейнбърд смело седеше срещу двамата Макджий. Накрая очите му се фокусираха върху отчасти стопения зелен пластмасов маркуч до откъснатата водопроводна тръба. Той висеше върху куката си на пръстени, все още леко скрит от последните остатъци вдигаща се пара.
Ненадейно, с експлозивността на пламъци в стара плевня, в него лумна ужас. За миг той беше толкова огромен, че Кап не можеше дори да диша, какво остава да извика за предупреждение. Мускулите му се вдървиха, вцепениха се.
После се отпуснаха. Кап конвулсивно и бурно вдиша с пълни гърди и издаде оглушителен, внезапен писък:
— Змия! ЗМИЯ! ЗМИИЯААА!
Той не побягна. Дори доведен до сегашното състояние, за Кап Холистър не беше присъщо да бяга. Той залитна напред като ръждясал робот и грабна едно гребло, облегнато на стената. Това е змия и той ще я удря, ще я разкъса, ще я смаже. Той ще… ще…
Той ще спаси Лени!
Кап се втурна към отчасти стопения маркуч, размахал греблото.
После всичко стана много бързо.
15
Агентите, повечето въоръжени с пистолети, и градинарите — повечето с пушки, се разпределяха в неправилна окръжност около ниската, с форма на буква Г конюшня, когато прозвуча писъкът. Миг по-късно се чу тупващ звук и нещо като сподавен вик на болка. Само секунда след това се чу нисък раздиращ звук, последван от приглушен изстрел, който определено идваше от пистолет със заглушител.
Кръгът около конюшнята поспря, след което продължи да се затваря.
16
Писъкът на Кап и внезапното му втурване към греблото наруши съсредоточеността на Рейнбърд само за миг, но този миг беше достатъчен. Пистолетът потрепна и се измести от главата на Анди към Кап: инстинктивното движение, бърза и бдителна реакция на ловуващ в джунглата тигър. И така стана, че тъкмо острият му инстинкт го предаде и предизвика скъсването на тънкото въженце, по което бе вървял толкова дълго.
Анди използва тласъка също така бързо и не по-малко инстинктивно. Щом пистолетът мръдна, той извика към Рейнбърд: „Скачай!“ и тласна по-силно от всякога. Болката, която раздра главата му като взривен шрапнел, беше с убийствена сила и той усети как нещо се скъсва, окончателно и безвъзвратно.
„Удар“ — помисли си той. Мисълта беше плътна и тинеста. Политна назад. Цялата лява страна на тялото му бе станала безчувствена. Левият му крак вече не го държеше.
(дойде накрая това е удар свърши ме проклетникът най-после)
Рейнбърд се отблъсна с ръце от плевниците. На лицето му се бе изписала почти комична изненада. Той стискаше пистолета си: дори когато се удари зле в пода и се просна по очи със счупен крак, стискаше пистолета. Не можа да се удържи да не извика от болка и объркване, но не изпусна пистолета.
Кап бе стигнал до зеления маркуч и бясно го удряше с греблото. Устата му се отваряше и затваряше, но не излизаше никакъв звук — само пръски слюнка.
Рейнбърд погледна напред. Косата беше паднала върху лицето му. Той тръсна глава, за да я отстрани от линията на погледа си. Единственото му око проблясваше. Устата му бе изкривена в горчива гримаса. Той вдигна пистолета и го насочи към Анди.
— Не! — изпищя Чарли. — Недей!
Рейнбърд стреля и от вентилационните отвори на заглушителя блъвна пушек. Куршумът вдигна светли трески край поклащащата се глава на Анди. Рейнбърд подпря лакът на пода и стреля отново. Главата на Анди рязко се отметна вдясно и от лявата страна на врата му бликна струя кръв.
— Не! — пак изпищя Чарли и скри лице в ръцете си. — Тате! Татенце!
Рейнбърд измъкна ръка изпод себе си; в дланта му изшумоляха дълги трески.
— Чарли — прошепна той. — Чарли, погледни ме.
17
Те обградиха конюшнята и спряха, не съвсем уверени как да се справят с положението.
— Момиченцето — каза Джулс. — Премахваме го…