— Можете ли да ми дадете някакъв адрес? — попита то.
Той намери адреса и грижливо го отпечата върху къс жълта хартия.
— Благодаря — рече момиченцето и се обърна да си върви.
— Хей — извика той, — кога за последен път си яло нещо, момиченце? Искаш ли няколко долара за обяд?
Тя се усмихна с една удивително приветлива и нежна усмивка. За миг младият библиотекар почти се влюби.
— Имам си пари — отвърна тя и наведе кесията така, че той да може да надникне.
Книжната кесия беше пълна с монети.
Преди да успее да добави нещо: да я попита например дали не е счупила своето прасенце-касичка, тя си бе отишла.
12
Малкото момиченце се качи в асансьора до шестнайсетия етаж на небостъргача. Някои от мъжете и жените, които се возеха с него, го изгледаха любопитно — само момиченце със зелена блузка и дънки, което държи смачкана книжна кесия в едната си ръка и позлатен от слънцето портокал в другата. Но те бяха нюйоркчани, а за Ню Йорк е характерно всеки да си гледа своята лична работа и да оставя другите да си гледат тяхната.
Тя слезе от асансьора, прочете табелите и зави наляво. В края на коридора двойна стъклена врата водеше към красива приемна. Под двете думи, които библиотекарят й бе казал, беше написано следното мото: „Всички новини, които отговарят на истината“.
Чарли поспря отвън още за миг.
— Ето, правя го, тате — прошепна тя. — О, дано да го правя както трябва.
Чарли Макджий отвори едната от стъклените врати и влезе в редакцията на „Ролинг Стоун“, където я бе изпратил библиотекарят.
Секретарката беше млада жена с ясни сиви очи. Тя мълчаливо гледа Чарли няколко секунди, възприемайки смачканата книжна кесия, портокала, крехкостта на самото момиченце; то бе слабо, почти до изтощение, но високо за възрастта си и лицето му излъчваше някакъв спокоен, хладен блясък. „Тя ще стане много красива“ — помисли си секретарката.
— Какво мога да направя за теб, сестричке? — попита секретарката и се усмихна.
— Необходимо е да се видя с някой, който пише за вашето списание — заяви Чарли. Гласът й беше тих, но ясен и твърд. — Искам да разкажа една история. И да покажа нещо.
— Точно като „разказвам и показвам“ в училище, а? — попита секретарката.
Чарли се усмихна. С усмивката, която бе очаровала библиотекаря.
— Да — каза тя. — Отдавна чакам този момент.