— Ти за кого си, приятел? — питаше шофьорът.
— Ъ?
— Групите. „Падретата“ от Сан Диего в групите за световното — как ги виждаш?
— Никакви ги няма — съгласи се Анди. Гласът му дойде от много далече, една погребална подводна камбана.
— Добре ли си, приятел? Блед изглеждаш.
— Главоболие — измънка Анди. — Мигрена.
— От напрежение е — констатира шофьорът. — Представям си какво е. В хотел ли ще отседнете? Имате ли нужда от пари? Мога да ви отпусна петарка. Иска ми се да ви дам повече, но съм на път за Калифорния и трябва да съм пестелив. Точно като Джоудови в „Гроздовете на гнева“.
Анди признателно се усмихна.
— Няма страшно.
— Хубаво. — Погледна към Чарли, която беше задрямала. — Чудесно малко момиченце, мой човек. Отваряш ли си очите за нея?
— Старая се колкото мога.
— Само така! — одобри шофьорът. — Както се пее в песента.
20
Хейстингс Глен беше съвсем малък — няколко къщи край пътя; по това време всички светофари бяха превключени на мигащо жълто. Брадатият шофьор с планинарската шапка ги бе прекарал през спящото градче и нататък, по шосе 40, до мотел „Слъмбърланд“ — място, оградено със секвои, скелетни останки от ожънато царевично поле отзад и розовочервен неонов надпис отпред, който се запъваше на небивалицата СВО О НО в тъмнината. Потъвайки във все по-дълбок сън, Чарли се бе накланяла постепенно наляво и главата й беше легнала върху крака в сини дънки на шофьора. Анди предложи да я премести, но той поклати глава.
— Не я закачай, приятел. Остави я да спи.
— Имате ли нещо против да ни свалите малко по-нататък? — попита Анди. Трудно му беше да мисли, но тази предпазна мярка му хрумна почти несъзнателно.
— Не искаш нощният администратор да разбере, че нямате кола, а? — шофьорът се усмихна. — Естествено, приятел. Но на място като това пет пари не дават, дори да пристигнеш на циркаджийски велосипед.
Гумите на пикапа захрущяха по чакъления банкет.
— Сигурен ли си, че една петарка няма да ти свърши работа?
— Предполагам, че ще ми свърши — неохотно се съгласи Анди. — Би ли ми написал адреса си? Ще ти ги върна по пощата.
Усмивката на шофьора пак се появи.
— Адресът ми е: „на път“ — той извади портфейла си. — Но може пак да видите някъде ухилената ми физиономия, нали? Кой знае. Всичко става, приятел.
Той подаде на Анди петте долара и изведнъж Анди се разплака — не силно, но плачеше.
— Недей, приятел — каза сърдечно шофьорът и леко докосна Анди по рамото. — Животът е кратък, а мъките — много. Всички сме на тази земя, за да си помагаме един на друг. Комиксната философия на Джим Полсън — с две думи. Грижи се добре за малката пътешественичка.
— Непременно — избърса Анди очи и прибра петдоларовата банкнота в джоба на кадифеното си яке. — Чарли? Скъпа? Събуди се. Съвсем мъничко остана вече.
21
Три минути по-късно Чарли сънливо се облягаше на него, докато той наблюдаваше как Джим Полсън изкачи алеята към един затворен ресторант, обърна пикапа и се насочи обратно покрай тях към междущатския път. Анди махна. Полсън също. Стар пикап форд, с нарисувани отстрани джинове, велики везири и един тайнствен летящ килим от „Хиляда и една нощ“. „Надявам се Калифорния да е добра към теб, момко“ — помисли си Анди и двамата с Чарли закрачиха към мотел „Слъмбърланд“.
— Искам да ме чакаш скрита отвън — поръча Анди. — Разбра ли?
— Разбрах, тате — много сънливо.
Той я остави край вечнозелените храсти, продължи към администрацията и позвъни на нощния звънец. След около две минути се появи мъж на средна възраст, по хавлия, който си лъскаше очилата. Той отвори вратата и безмълвно пусна Анди вътре.
— Дали ще може да получа крайния номер в лявото крило? — подхвана Анди. — Там паркирах.
— По това време на годината можете да получите цялото западно крило, ако пожелаете — ухили се нощният администратор и в устата му грейнаха златни коронки. Той подаде на Анди бланка и химикалка с търговска реклама. Отвън мина кола — мълчаливи фарове, които блеснаха и изчезнаха.
Анди подписа бланката Брус Розъл. Брус караше вега, 1978-а, нюйоркска регистрация ЛМС 240. Той се вгледа за миг в графата за месторабота и тогава, в проблясък на вдъхновение (доколкото позволяваше болната му глава), написа „Обединена американска компания за автомати“. И под формата на заплащане отбеляза: „в брой“. Отвън мина друга кола.