— Твоят брат — промърмори Кап — трябва да е голям цар.
— По-добре малко червено петънце върху ръчичката, отколкото детето да стигне до болница, с мокри компреси и изгаряния от трета степен върху шейсет процента от тялото — заяви мрачно Уонлес.
— Още по-добре е да се сложи кибритът там, където детето няма да може да го стигне.
— Можеш ли да сложиш на такова място кибрита на Чарли Макджий? — попита Уонлес.
Кап бавно поклати глава.
Имаш известно основание, но…
— Задай си следния въпрос, капитан Холистър: как трябва да са се чувствали Андрю и Виктория Макджий, когато това дете е било бебе? След като са започнали да си правят необходимите изводи? Шишето с млякото се бави. Бебето плаче. В същото време някое от плюшените животни до него в люлката избухва в димящ пламък. Пелените са изцапани. Бебето плаче. Миг по-късно прането в коша започва да гори. Имаш сведения, капитан Холистър, знаеш какво е било в онази къща. Пожарогасител и детектор за дим във всяка стая. А веднъж това е станало с косата й, капитан Холистър; когато пристигнали в стаята, я намерили да пищи права в креватчето си, а косата й била в пламъци.
— Да — откликна Кап. — Tази гледка сигурно дяволски ги е изнервила.
— И така, те провели с нея тоалетно… и пожарно обучение.
— Пожарно обучение ли? — учудено погледна Кап.
— Което означава просто, че, както брат ми със сина му, са й създали комплекс. Ти цитира аналогията с тоалетното обучение, капитан Холистър, затова нека се спрем на нея. Какво е тоалетното обучение? Създаване на комплекс, ясен и прост — и внезапно, изненадващо старецът извиси глас и закряка пискливо като жена, която се кара на бебе. Кап го наблюдаваше отвратен и смаян. — Ах ти, лошо бебче! — викаше Уонлес. — Виж какво си направило! Това е отвратително, бебчо, виж колко е отвратително. Отвратително е да си цапаш гащите! Големите цапат ли си гащите? Прави го в гърнето, бебчо, в гърнето.
— Моля те — простена Кап.
— Така се създава комплекс. Тоалетното обучение се провежда чрез съсредоточаване вниманието на детето върху собствения му отделителен процес по начин, който бихме оценили като вреден, ако обект на фиксацията беше нещо друго. Интересува ли те колко е силен втълпеният на детето комплекс? Ричард Деймън от Вашингтонския университет си задал този въпрос и провел един експеримент, за да си отговори. Набрал петдесет студенти доброволци. Наливал ги с вода, сода и мляко, докато всички взели да изпитват ужасна нужда да уринират. След като минало известно, установено предварително време, той им казал, че могат да се облекчат… в гащите си.
— Отвратително! — възкликна Кап погнусен. Това не беше експеримент, а упражнение по дегенериране.
— Забележи колко здраво се е загнездил комплекса в психиката ти — продължи тихо Уонлес. — Не си го смятал за толкова отвратително, когато си бил на година и половина. Тогава, щом ти се е наложело, си го правел. Правел си го и в скута на баща си, ако си се намирал там. Повечето от участниците в експеримента на Деймън, капитан Холистър, обаче не могли. Разбирали, че обичайните норми на поведение са премахнати, поне докато трае експериментът; всеки бил сам в отделение, не по-малко уединено от обикновена тоалетна… но цели осемдесет и осем процента от тях просто не могли. Независимо от силата на физическата необходимост комплексът, насаден от родителите им, бил по-силен.
— Това е само едно безсмислено отклонение — отряза сърдито Кап.
— Не, не е. Искам от теб да вземеш под внимание паралелите между тоалетното и пожарното обучение… с единствена значителна разлика — скокът в неотложността от извършване на първото и второто. Ако детето възприема бавно тоалетното обучение, какви са последиците? Дребни неприятности. Стаята му мирише, ако не се проветрява постоянно. Мама е прикована към пералнята. Може да се наложи да се изпере мокетът, след като всичко свърши. В най-лошия случай бебето има постоянен обрив под пелените и то само ако кожата му е много чувствителна или майката е немарлива с поддържане на чистотата му. Но последиците при дете, което може да създава огън…