Малкото момиченце. Думите на Уонлес: „…силата някой ден да разцепи на две самата планета като порцеланова чинийка на стрелбище…“ — нелепо, разбира се. Уонлес беше откачил като момченцето от разказа на Д. Х. Лорънс, което можело да избира победителите на хиподрума. „Серия шест“ бе подействала като киселина на Уонлес, прояждайки няколко големи дупки в здравия му разум. Ставаше дума за едно малко момиченце, а не за оръдие на Страшния съд. И те не трябваше да го изпускат, поне докато не проучат какво представлява и какви възможности крие. Само това щеше да е достатъчно, за да се възобнови програмата за опити със „Серия шест“. А ако успееха да го убедят да използва силите си за доброто на страната, толкова по-добре.
Толкова по-добре, помисли си Кап.
Внезапно шифровият телефон нададе дългия си дрезгав вик.
Сърцето на Кап подскочи и той грабна слушалката.
ПРОИЗШЕСТВИЕ ВЪВ ФЕРМАТА МАНДЪРС
1
Докато Кап разискваше бъдещето й с Ал Стайнович в Лонгмънт, Чарли Макджий седеше на ръба на мотелското легло в номер шестнайсет на „Слъмбърланд“, прозяваше се и се протягаше. През прозореца струеше ярка утринна светлина от безоблачното, бездънно синьо есенно небе. Всичко изглеждаше толкова по-хубаво на добрата дневна светлина!
Тя погледна към баща си — една неподвижна издутина под одеялата. Навън стърчеше само кичур черна коса. Чарли се усмихна. Той бе много грижовен баща. Ако и двамата огладнееха, а имаха една-единствена ябълка, той си отхапваше само веднъж и я караше да изяде останалото. Когато е буден, той е много грижовен.
Но когато спи, задига всички одеяла.
Тя отиде в банята, съблече се и пусна душа. Изчака да дойде по-топла вода, влезе под струята, затвори очи и се усмихна. Няма нищо по-приятно на света от първите една-две минути под горещ душ.
(ти беше лоша снощи)
В челото й се вряза бръчка.
(Не. Татко каза, че не.)
(подпали обувките на онзи човек, лошо момиче, много лошо, харесва ли ти мечо такъв очернен?)
Бръчката се задълбочи. Сега тревогата доби отенък на страх и срам. Мисълта за плюшеното мече не проникна в съзнанието й; тя бе подсъзнателна и както често се случва, чувството за вина я завладя под формата на миризма — миризма на изгорено и овъглено, на тлеещ плюш и пълнеж. И тази миризма извика мъглявите образи на майка й и баща й, надвесени над нея, огромни като великани. Изплашени, сърдити, те викаха и гласовете им гърмяха като свличащи се планински канари във филм.
(лошо момиче! много лошо! не бива Чарли! никога! никога! никога!)
На колко ли годинки е била? На три? На две? Откога най-рано човек може да има спомени? Веднъж попита татко, но той не знаеше. Спомнял си как един път го ужилила пчела, а майка му твърдяла, че тогава е бил на годинка и три месеца.
Нейният първи спомен бе от гигантските лица, надвесени над нея, гласовете, гърмящи като свличащи се планински канари и миризма на изгорени вафли. Миризмата идваше от косата й. Тя беше подпалила собствената си коса и я бе изгорила почти до корен. След този случай татко бе заговорил за „помощ“, а мама бе започнала да се държи странно, първо се смя, после плака, пак се смя, толкова кресливо и неестествено, че татко й удари плесница. Запомни го, защото дотогава не беше виждала баща си да прави подобно нещо на майка й. „Може би трябва да потърсим «помощ» за нея“ — така каза татко. Намираха се в банята и главата й беше мокра, защото той я бе пъхнал под душа. „О, да — отговори майка й, — хайде да отидем при доктор Уонлес, той ще ни осигури много «помощ», както едно време…“ После смехът, плачът, още смях и плесницата.
(ти беше толкова ЛОША снощи)
— Не — промърмори тя под барабанящата струя. — Татко каза, че не, че е можело да отиде… в лицето му.
(ТИ БЕШЕ МНОГО ЛОША СНОЩИ)
Но те имаха нужда от монетите в автоматите. Татко я накара.
(МНОГО ЛОША)
Отново се замисли за мама и за времето малко преди да навърши шест години. Не обичаше тези спомени, но те вече бяха дошли и тя не можеше да ги прогони. Случи се точно преди да дойдат лошите хора и да наранят мама.