(да я убият, е думата, те я убиха)
Да, добре, преди да я убият и да отвлекат Чарли. Татко я взе в скута си, за да й прочете приказка преди лягане, но вместо към обичайните книжки за Пух и Тигъра, и Жабока, и Големия стъклен асансьор на Уили Уонка, посегна към куп дебели книги без никакви картинки. Тя сбърчи носле с отвращение и помоли за Пух.
— Не, Чарли — отказа й той. — Искам да ти прочета нещо друго и трябва да ме слушаш. Вече си голямо момиче, ето и мама да ти каже. Макар че може мъничко да се изплашиш, важно е да чуеш тези истории, защото са истински.
Спомняше си имената на книгите, защото наистина я изплашиха. Имаше една, наречена „Внимание!“, от някой си Чарлс Форт. Друга, със заглавие „По-странно от наука“, бе от Франк Едуардс. Трета се казваше „Нощна истина“. А имаше още една, със заглавие „Пирокинеза: истински случаи“, но мама не позволи на татко да чете от нея. „Не сега! — настоя мама. — Нека да порасне, Анди.“ И книгата изчезна оттогава. За радост на Чарли.
Историите бяха наистина ужасни! В едната се разправяше за някакъв мъж, който се подпалил в парка. В друга за жена, която изгоряла насред всекидневната на своя дом ремарке, без нещо друго да бъде засегнато, освен малка част от стола, на който седяла и гледала телевизия. Имаше твърде сложни и неразбираеми за нея места, но в главата й се запечатаха думите на полицая: „Не можем да си обясним тази смърт. От жертвата са останали единствено зъбите и няколко овъглени парчета кости. За да бъде изгорен така човек, е необходима цяла клада, а наоколо нямаше дори следи от опърлено. Не можем да си обясним защо пожарът не е избухнал в цялата къща.“
Третата история беше за едно голямо момче — на единайсет или дванайсет години, — което пламнало на плажа. Баща му го потопил във водата, сам изгаряйки се жестоко, но огънят не угаснал и момчето изгоряло цялото. Едно малко по-голямо момиче пък се запалило, докато изповядвало греховете си пред свещеника. Чарли знаеше всичко за католическата изповед от приятелката си Дийни. Тя й бе обяснила, че трябва да признаеш на свещеника всичко лошо, което си направил през седмицата. Дийни още не ходеше, защото не бе получила първо причастие, но брат й Карл ходеше. Карл бе в четвърти клас и трябваше да си казва всичко, дори как веднъж тайно влязъл в стаята на майка си и си взел от шоколадовите бонбони за рождения й ден. Защото, ако не кажеш на свещеника, няма да бъдеш измит в КРЪВТА НА ХРИСТОС и ще отидеш на ГОРЕЩОТО МЯСТО.
Смисълът на всички тези истории не убягна на Чарли. Тя толкова се изплаши от онази за момичето в изповедалнята, че сълзите й рукнаха. „И аз ли ще се изгоря сама? — плачеше тя. — Както, когато бях малка и подпалих косата си ли? И аз ли ще се превърна в пепел?“
Татко и мама се разстроиха. Мама побледня и взе да хапе устни, но татко я прегърна и успокои: „Не, мило. Няма, ако не забравяш да внимаваш и да не мислиш за това… нещо. За нещото, което понякога правиш, когато си ядосана или изплашена.“
„Какво е то? — изхлипа Чарли. — Какво е то, кажете ми какво е, аз дори не знам, няма да го правя никога, обещавам!“
Мама отговори: „Доколкото знаем, миличка, то се нарича пирокинеза. Означава да можеш понякога да палиш огън само като си помислиш за това. Обикновено се случва, когато хората са разстроени. Някои хора, изглежда, имат тази… тази сила през целия си живот, без дори да подозират за нея. А други… други силата ги обзема в един миг и те…“ Езикът й не се обръщаше да го изрече.
„Те се самоизгарят — довърши татко. — Както ти, когато беше малка и си подпали косата, да. Но ти можеш да контролираш тази сила, Чарли. Трябва. И Господ знае, че вината не е твоя.“ Те срещнаха очи с мама за миг и сякаш нещо мина между тях.
Стиснал я в прегръдката си, татко продължи: „Понякога не можеш да го спреш, зная. То става случайно, както като беше малка се заиграваше и забравяше да отидеш до тоалетната навреме. Наричахме го на шега «произшествие» — помниш ли?“
„Вече не го правя.“
„Да, разбира се. Скоро ще започнеш да контролираш и другото по съвсем същия начин. Но засега, Чарли, трябва да обещаеш, че ще се стараеш никога, никога, никога да не се разстройваш така. Така, че да палиш. А ако се случи, ако не можеш да се овладееш, изтласкай го далече от себе си. В кофата за боклук или в пепелника. Гледай да го изкараш навън, да го потопиш във вода, ако има някъде наоколо.“
„Но никога не го насочвай към човек — подхвана мама, със застинало, бледо и сериозно лице. — Това е много опасно, Чарли. Направиш ли го, ще си много лоша. Защото може… — тя се насили да стигне докрай — може да убиеш човек.“
Тогава Чарли се разрева истерично, от ужас и разкаяние, защото двете ръце на мама бяха превързани и тя се досети защо татко й прочете всички тези страшни истории. Защото предния ден, когато мама не я пусна да отиде на гости на Дийни, задето не си е разтребила стаята, Чарли много се ядоса и изведнъж огненото нещо подаде глава както винаги — отнякъде, като някакво зло дяволче от кутийка, и тя в яда си го избута към майка си и ръцете на мама пламнаха. И това не беше прекалено лошо,