(можеше да бъде и по-лошо, можеше да бъде лицето й)
защото мивката бе пълна със сапунена вода за чиниите, не беше прекалено лошо, но беше МНОГО ЛОШО и тя бе обещала на двамата никога, никога, никога…
Топлата вода барабанеше по лицето, по гърдите, по раменете й, обвиваше я в топъл пашкул, разсейваше спомените и тревогите. Татко каза, че всичко е наред. А щом татко казва, значи е така. Той е най-умният човек на света.
Мислите й се пренесоха от миналото към настоящето и тя се сети за мъжете, които ги преследваха. Те са от правителството, обясни татко, но не от добрата му част. Работят за правителството в отдела, наречен Арсенала. Те ги преследваха непрестанно. Навсякъде, където отидеха, след известно време се появяваха и мъжете от Арсенала.
Чудя се как би им харесало, ако ги подпаля? — студено се запита нещо в нея и тя стисна очи, виновна и ужасена. Не бива да мисли така. Лошо е.
Чарли се пресегна и рязко затвори крана за топлата вода. Следващите две минути стоя разтреперана, сгушила слабото си телце под леденостудените игли на струята, преодолявайки силното си желание да излезе.
Когато имаш лоши мисли, трябва да платиш за тях.
Дийни й бе казала така.
2
Лека-полека Анди се събуждаше, смътно долавящ барабаненето на душа. Отначало то се бе включило в съня му: Анди се видя като осемгодишен как седи с дядо си край езерото Ташмор и се мъчи да наниже един гърчещ се дъждовен червей на кукичката, без да я забие в палеца си. Сънят беше невероятно жив. Можеше да види опърпаното плетено рибарско сакче на носа на лодката, червеникавите лепенки за гуми върху старите зелени ботуши на деди Макджий, първата му намачкана ръкавица за бейзбол, която му напомни, че на другия ден го чака тренировка с отбора на Малката лига на игрището „Рузвелт“. Но денят не бе свършил още, последната светлина и падащият мрак пазеха съвършено равновесие върху ръба на здрача, а езерото бе толкова спокойно, че можеха да се видят малките облачета от мушички и комари, които се плъзгаха над повърхността му, блеснала като хром. Святкаше, без да гърми, на пресекулки… а може и да бяха истински гръмотевици, защото заваля. Първите капки оставиха върху овехтялото бяло дъно на дядовата лодка големи като петаци тъмни петна. Сетне езерото засъска тихо и тайнствено под дъжда като…
…като шум от…
…душ, Чарли трябва да е под душа.
Той отвори очи и видя някакъв непознат таван с греди. Къде сме?
Постепенно всичко си дойде на мястото, но имаше един ужасяващ миг, в който сякаш почвата под краката му изчезна след толкова много местене, измъкване на косъм и напрежение през последната година. Дощя му се пак да се върне в хубавия си сън, при деди Макджий, който беше мъртъв вече от двайсет години.
Хейстингс Глен. Той беше в Хейстингс Глен. Те бяха в Хейстингс Глен.
Анди съсредоточи внимание върху главата си. Болеше го, но не като снощи, когато онзи брадат момък ги отърва. Болката беше поутихнала, чувстваше само леко туптене. Ако всичко вървеше както преди, до вечерта то щеше да се превърне в тежест и до утре да изчезне напълно.
Душът спря да тече.
Той седна в леглото и си погледна часовника. Единайсет без петнайсет.
— Чарли?
Тя влезе в спалнята, като се търкаше яростно с хавлиената кърпа.
— Добро утро, тате.
— Добро утро. Как си?
— Гладна съм. — Отиде до стола, върху който бе оставила дрешките си, и вдигна зелената блуза. Подуши я. Направи гримаса. — Трябва да си сменя дрехите.
— Изтърпи още малко с тези, мъничката ми. Днес ще ти купим други.
— Дано да не трябва да чакаме дотогава и за яденето.
— Ще хванем кола на автостоп и ще спрем при първото кафене по пътя.
— Но, тате, нали когато тръгнах на училище, ти ми каза никога да не се качвам в чужди коли?
Вече по гащички и зелената си блузка, тя го гледаше с любопитство.
Анди стана от леглото, отиде до нея и сложи ръце на раменете й.
— Не винаги непознатият дявол е по-черен от познатия. Разбираш ли ме, детето ми?
Тя се замисли. Сигурно познатият дявол са мъжете от Арсенала. Онези, които вчера ги преследваха по улиците на Ню Йорк. А непознатият…
— Искаш да кажеш, че повечето хора, които карат коли, не работят за Арсенала ли?