Невъзможно бе да се определи откъде тръгна огънят. Панталонът и спортното му сако лумнаха едновременно. Косата му щръкна като запален храст. Той отстъпи с писък, блъсна се в колата си и се завъртя към Норма Бейтс с протегнати напред ръце.
Анди отново почувства милувката на загретия, раздвижен въздух, сякаш покрай носа му прелетя с космическа скорост нажежен патрон.
Лицето на Ал Стайнович пламна.
За миг той замръзна в безгласен писък под прозрачната огнена обвивка, а после чертите му се сляха и потекоха като топяща се лой. Норвил рязко се дръпна от него. Ал Стайнович се превърна в горящо плашило. Препъвайки се, той затича слепешком по алеята, размахал ръце, а после рухна по очи до третата кола. Изобщо не личеше, че е човек: изглеждаше като горящ вързоп парцали.
Замръзнали по местата си, мъжете на верандата наблюдаваха втрещено неочакваната огнена сцена. И тримата с подпалените коси бяха успели да се изгасят. Безспорно щяха да изглеждат странно в бъдеще (колкото и кратко да беше то): късо подстриганите им според правилника прически се бяха превърнали в шапки от почернели, заплетени фъндъци пепел.
— Махайте се! — изграчи Анди дрезгаво. — Бързо се махайте. Тя не е вършила подобно нещо досега и не знам дали може да спре.
— Аз съм добре, тате — обади се Чарли спокойно, със странно безразличие. — Всичко е наред.
И тогава загърмяха колите.
Експлозиите започваха откъм задната част: по-късно, когато си припомняше произшествието във фермата на Мандърс, Анди беше сигурен в това. Всичките гръмваха откъм задната част, където бяха резервоарите с бензин.
Светлозеленият плимут на Ал избухна пръв с приглушен тътнеж. От задната му част се издигна ослепително ярка топка от пламъци. Задният прозорец се пръсна към вътрешността на купето. Фордът, с който бяха дошли Джон и Рей, го последва няма и две секунди по-късно. Остри парчета метал се разхвърчаха из въздуха и затракаха по покрива.
— Чарли! — извика Анди. — Чарли, спри!
Ала със същия спокоен тон тя съобщи:
— Не мога.
Третата кола хвръкна във въздуха.
Някой се затича. Друг го последва. Мъжете на верандата започнаха да отстъпват. Дръпнаха отново Анди, ала той се запъна и внезапно го пуснаха. Изведнъж те всички побягнаха, с побелели лица и невиждащи очи. Единият от мъжете с овъглените коси се опита да прескочи перилата, закачи си крака и падна с главата напред в малката градинка, където преди време Норма бе садила фасул. Коловете, около които се бе увивал фасулът, още си стояха там и един от тях се заби в гърлото му и излезе от другата страна със зловещо изклокочване, което Анди запомни за цял живот. Нещастникът се замята из градинката като пъстърва на сухо, с фасуления прът, забит като стрела във врата, хъхрейки и обливайки с кръв предницата на ризата си.
Една подир друга и останалите коли хвръкнаха във въздуха като оглушителен наниз фишеци. Двама от бягащите мъже бяха изхвърлени като парцалени кукли от взривната вълна, единият пламнал от кръста надолу, другият посипан с парченца армирано стъкло.
Във въздуха се издигаше тъмен, мазен пушек. Отвъд алеята далечните поля и хълмове се извиваха и гърчеха през топлинната завеса, сякаш трепереха от ужас. Навсякъде, с неспирно писукане, тичаха обезумели пиленца. Изведнъж три от тях избухнаха в пламъци и се втурнаха сляпо — бягащи топчици огън, — за да паднат от другата страна на двора.
— Чарли, спри веднага! Спри!
Огнена диря хукна по диагонал през двора — гореше пръстта под права линия, сякаш бе посипана с барут. Пламъкът достигна до дръвника, със забитата брадва на Ърв, направи ефирен кръг около него и изведнъж скочи вътре. Дръвникът лумна в пламъци.
— ЧАРЛИ, ЗА БОГА!
Пистолетът на някой от агентите на Арсенала лежеше в края на поляната между верандата и пламтящата редица коли на алеята. Изведнъж патроните в него започнаха да гърмят в серия от остри, пукащи експлозии. Пистолетът заподскача зловещо из тревата.
Анди зашлеви с всички сили дъщеря си.
Главата й се люшна назад, сините й очи гледаха зареяно. После тя се взря в него учудена, обидена и замаяна и той изведнъж се почувства затворен в капсула от бързо нарастваща топлина. Пое въздух, който му се стори като течно стъкло. Космите в носа му сякаш се накъдриха.
„Самозапалване — помисли си Анди. — Хвръквам във въздуха от самозапалване…“
После капсулата изчезна.
Чарли се олюля и вдигна ръце към лицето си. И тогава през пръстите й се изви един пронизителен писък на такъв ужас и мъка, че Анди се изплаши да не е загубила разсъдъка си.
— ТАААААТЕЕЕЕЕЕ…
Той я прегърна, притисна я.