Той стана, запъти се към телефона, после се обърна пак към стълбите. Застина горе за миг, прехапал устни, после се стегна и тръгна надолу. Сушилнята продължаваше да се върти. Вътре имаше само един чифт негови дънки и голямото месингово копче на талията потракваше при всеки оборот. Анди я изключи и погледна в нишата за дъската за гладене.
— Вики — промълви нежно той.
Тя го гледаше с мъртвите си очи, неговата жена. Анди се беше разхождал с нея, бе държал ръката й, беше влизал в тялото й в тъмнината на нощта. Улови се, че си спомня вечерта, в която тя бе препила на едно събиране на факултета и той бе държал главата й, докато повръщаше. И деня, в който той миеше колата и за миг прескочи до гаража да вземе автосапуна, а тя вдигна маркуча, изтича подире му и го пъхна в панталоните му. Спомни си сватбата им и как я целуна пред всички, наслаждавайки се на тази целувка, на устните й, на пълните й нежни устни.
— Вики — изтръгна се от гърдите му дълга, трепетна въздишка.
Издърпа я навън и извади парцала от устата й. Главата й клюмна, отпусната върху рамото й. Разбра, че кръвта е покапала от дясната й ръка, където няколко нокътя бяха изтръгнати. Освен малкото ручейче, протекло от едната й ноздра, никъде другаде нямаше кръв. Вратът й бе счупен с един-единствен силен удар.
— Вики — прошепна той.
Чарли, прошепна съзнанието му в отговор.
В непоклатимото спокойствие, което изпълваше главата му, той разбра, че Чарли е станала важната, единственото важно нещо сега. Обвиненията оставаха за бъдещето.
Той се върна в стаята за развлечения, този път, без да си прави труда да светва лампите. В другия край, до масата за пинг-понг, имаше канапе с метната върху него покривка. Той я взе, върна се в мокрото помещение и покри с нея Вики. Неподвижните й очертания под покривката на канапето изглеждаха още по-страшни. Той се втренчи в тях като хипнотизиран. Нима тя никога вече няма да помръдне? Възможно ли е това?
Анди откри лицето й и я целуна по устните. Те бяха студени.
„Изтръгнали са й ноктите! — дивеше се мисълта му. — Боже Господи, те са й изтръгнали ноктите.“
И той знаеше защо. Искали са да научат къде е Чарли. По някакъв начин са загубили следите й, когато отиде на гости на Тери Дуган, вместо да се прибере вкъщи след дневния лагер. Паниката е сложила край на наблюдението. Убили са Вики — или преднамерено, или някой от агентите на Арсенала се е престарал. Анди коленичи до нея и си помисли, че в страха си тя може да е направила нещо много по-внушително от това да затвори вратата на хладилника през стаята. Може да е блъснала или да е подкосила краката на някого. Много жалко, че не е имала достатъчно сили да ги запрати към стената поне с осемдесет километра в час, помисли си той.
Може пък да са знаели само толкова, колкото да ги изнерви, допусна той. Възможно е дори да са имали специални нареждания: „Жената може да бъде крайно опасна. Ако направи нещо — каквото и да е — и изложи на опасност операцията, елиминирайте я. Веднага.“
А може и просто да не обичат да оставят свидетели. В края на краищата на риск бе изложено доста повече от дела им в долара на данъкоплатеца.
Но кръвта. Трябва да помисли за кръвта, която дори не беше засъхнала, когато я откри, а само лепнеше. Те са изчезнали не много преди да пристигне той.
Съзнанието му се обади по-настойчиво: Чарли!
Той целуна пак жена си и й обеща:
— Ще се върна, Вики.
Но никога повече не я видя.
Качи се горе при телефона и намери номера на Дуганови в тефтерчето на Вики. Позвъни и Джоун Дуган се обади.
— Здравей, Джоун. — И сега шокът му помагаше: гласът му беше съвършено спокоен, направо делничен. — Бих ли могъл да поговоря с Чарли за секунда?
— С Чарли ли? — изненада се мисис Дуган. — Ами че тя тръгна с онези двама твои приятели. Учителите. Да не би… не трябваше ли?
Нещо в него рязко се стрелна нагоре, а после падна. Сърцето му, може би. Но нямаше никакъв смисъл да плаши тази приятна жена, която бе виждал едва четири-пет пъти. Това нямаше да му помогне, нито пък щеше да помогне на Чарли.
— Проклятие! — промърмори той. — Надявах се да я хвана още там. Кога тръгнаха?
Мисис Дуган явно се извърна от слушалката.
— Тери, кога тръгна Чарли?
Чу се детско гласче, което изчурулика нещо. Не можа да разбере какво. Между пръстите на ръцете му избиваше пот.
— Тери казва, че преди около петнайсет минути — мисис Дуган започна да се извинява: — Аз перях и нямах часовник. Единият слезе долу и говори с мен. Всичко е наред, нали, мистър Макджий? Той изглеждаше порядъчен…