— Тате! — извика пронизително тя и накара младата двойка с бебето да се огледа. Едно от момичетата под брястовете засенчи очи, за да види какво става.
Чарли понечи да се затича към него, но единият агент я сграбчи за рамото и я придърпа назад към себе си, свличайки торбата от ръката й. Миг по-късно той държеше пистолет. Беше го измъкнал изпод сакото си, подобно на фокусник, който прави коварен номер. Той опря дулото върху слепоочието на Чарли.
Другият се отдалечи полека от пленничката и партньора си и се насочи към Анди. Бе бръкнал под сакото си, ала явно не бе така добър във фокусите и още не беше извадил пистолета си.
— Махни се от фургона, ако не искаш дъщеря ти да пострада! — изръмжа онзи с пистолета.
— Тате! — отново извика Чарли.
Анди бавно се отдалечи от фургона. Другият, чиято глава беше преждевременно оплешивяла, вече бе извадил и насочил пистолета си към Анди. Деляха ги по-малко от петнайсет метра.
— Съвсем искрено те съветвам да не мърдаш — изсъска той. — Това е „Колт 45“ и прави гигантски дупки.
Младият мъж с жената и бебето край масичката за пикник стана. Той носеше очила без рамки и имаше строг вид.
— Какво става тук? — попита той с културния говор на преподавател в колеж.
Агентът до Чарли се обърна към него, отмествайки леко дулото на пистолета, за да може младият мъж да го види.
— Държавна сигурност. Стой си на мястото, всичко е наред.
Жената на младия мъж го сграбчи за ръката и го дръпна да седне.
Анди се обърна към оплешивяващия агент и измърмори приятелски:
— Този пистолет май ще ти изгори ръката.
Плешивецът го погледна недоумяващ. После изведнъж изпищя и изпусна револвера, който тупна на тротоара и гръмна. Едно от момичетата под брястовете извика от изненада. Плешивецът си стискаше ръката и подскачаше наоколо. Върху дланта му се появиха бели мехури и набъбнаха като хлебно тесто.
Мъжът до Чарли зяпна удивен в партньора си и без да усети, съвсем измести пистолета от малката главичка.
— Ти си сляп — рече Анди и тласна с всичка сила. Зловеща болка сгърчи непоносимо мозъка му.
Мъжът изкрещя, пусна Чарли и похлупи с ръце очите си.
— Чарли — повика я Анди тихо. Дъщеря му изтича към него и прегърна трепереща краката му. Пътникът в будката за информация изскочи да види какво става.
Стискайки изгорената си ръка, плешивецът тичаше към Анди и Чарли. Лицето му се кривеше ужасно.
— Заспивай! — заповяда Анди и пак тласна. Плешивецът се просна като ударен с брадва. Челото му дрънна върху тротоара. Младата съпруга на строгия млад човек простена.
Жестоко главоболие измъчваше Анди и дълбоко в себе си той се радваше, че е лято и не е използвал тласъка, дори за да накара някой студент да не разваля безпричинно успеха си, може би от май. Беше добре зареден — но все едно, ще трябва да плаща за действията си през този горещ летен следобед.
Слепият се препъваше из тревата, стиснал в длани лице, и пищеше. Той се блъсна в един зелен варел с надпис: „Хвърляйте отпадъците на определените за това места“ и падна сред камарата от разсипани опаковки на сандвичи, бирени кутии, угарки и празни бутилки от газирани напитки.
— Ох, тате, толкова ме беше страх… — Чарли започна да плаче.
— Колата е ей там. Виждаш ли я? — посочи Анди. — Влез вътре и аз ще дойда при теб след минутка.
— Мама тук ли е?
— Не. Влез вътре, Чарли. — Сега не можеше да се оправя и с това. Сега трябваше да се оправи някак с тези свидетели.
— Какво, по дяволите, става? — питаше объркано пътникът от будката за информация.
— Очите ми — крещеше агентът, който бе държал пистолета си до главата на Чарли. — Очите ми, очите ми, какво направи с очите ми, кучи син такъв?
Той се изправи. На едната му ръка беше залепнала опаковка от сандвич. Започна да се олюлява към будката за информация и човекът в дънките пред нея светкавично се скри вътре.
— Върви, Чарли.
— Ще дойдеш ли, тате?
— Да, само след секунда. Върви сега.
Чарли тръгна и русите и миши опашчици заподскачаха. Торбата й още висеше накриво.
Анди мина покрай спящия агент на Арсенала, замисли се какво да прави с пистолета му и реши, че не му трябва. Приближи се до младите хора на масичката за пикник. Задръж топката, каза си той. По малко и полека. Не бива да се стига до ехо. Не бива тези хора да пострадат.
Младата жена грабна бебето от столчето така грубо, че го събуди и то се разплака.
— Не се приближавай, идиот такъв! — извика тя.
Анди изгледа мъжа и жената.
— Онова, което се случи, не е важно — каза той и тласна. Болката отново кацна на тила му като паяк… и се впи навътре.