Ще държат Анди Макджий постоянно упоен. Той не ставаше за нищо: и докладът, и интуицията на Кап показаха, че е излязъл от играта, изчерпан е. Интересуваше ги само момиченцето. Дайте ми шест месеца, мислеше си Кап, не ми трябва повече. Само колкото да заснемем терена в тази удивителна малка главичка. Нито Белия дом, нито сенатската комисия ще могат да се противопоставят на едно обещание за предизвикани чрез наркотици парапсихически сили, с неизбежното им огромно отражение върху надпреварата във въоръжаването, ако момиченцето оправдаеше и половината от подозренията на Уонлес.
А имаше и други възможности. Те не фигурираха в подвързания със синьо доклад — бяха тъй опасни, че не можеха да бъдат изложени дори под надписа „строго секретно“. Все по-силно развълнуван от картината, която проучванията разкриваха пред него и екипа му от специалисти, Хокстетър бе подхвърлил една от тях пред Кап само преди седмица.
— Този Z фактор — мислили ли сте какво ще стане, ако се окаже, че детето не е хибрид, а истинска мутация?
Кап бе мислил, макар да не го призна пред Хокстетър. Това повдигаше интересния въпрос за евгениката… парливия въпрос за евгениката, с натрапващия се подтекст за нацизъм и суперраси — все неща, за чието унищожение американците се бяха били във Втората световна война. Но едно е да копаеш философски кладенец и да лееш глупости за узурпиране на божествените сили и съвсем друго да получаваш лабораторни данни, че потомството на родители, инжектирани със „Серия шест“, може да бъде от хора-факли, левитатори, телепати и дявол знае още какво. Нищо не струва на човек да храни идеали, докато няма солидни аргументи за отхвърлянето им. А като има, какво? Ферми за развъждане на хора? Колкото и налудничаво да звучеше, Кап ясно си го представяше. Това можеше да бъде ключ към всичко. Световен мир или световно надмощие, а ако махнеш кривите огледала на риториката и превземките, не са ли те всъщност едно и също?
Това беше цяло змийско кълбо. Възможностите се простираха с десетки години в бъдещето. Кап знаеше, че най-многото, на което той самият можеше да се надява реално, е шест месеца, но и те може да му стигнат, за да положи основите — да изследва земята, върху която ще монтират релсите за бъдещата железница. Такъв ще бъде неговият принос към страната и света. Съпоставени с него, животът на някакъв избягал университетски преподавател и неговото изчадие ще е като капка вода, пусната в морето.
Всякакви полезни опити и изследвания с момиченцето биха били изключени, ако е постоянно упоено, но баща му ще бъде техният залог за успех. А в малкото случаи, когато поискат да провеждат опити и с него, ще важи обратното. Проста система от лостове. А както отбелязва Архимед, с достатъчно дълъг лост може да се помести света.
Секретарската уредба изжужа.
— Джон Рейнбърд е тук — съобщи новото момиче. Обичайният му безизразен, секретарски тон беше доста изтънял и отдолу прозираше страх.
„Напълно те разбирам, миличка“ — помисли си Кап.
— Пусни го да влезе, ако обичаш.
2
Същият стар Рейнбърд.
Той влезе бавно, облечен с изтъркано кафяво кожено яке върху избеляла карирана риза. Изпод маншетите на избелелите му дънки надничаха стари, окъсани мокасини. Върхът на огромната му глава сякаш почти докосваше тавана. Разкъсаната развалина на празната му очна кухина караше Кап вътрешно да потръпва.
— Кап — започна той и седна, — твърде дълго стоях в пустинята.
— Чувал съм за къщата ти във Флагстаф — рече Кап. — И за колекцията ти от обувки.
Джон Рейнбърд само го гледаше със здравото си око, без да мига.
— Как така никога не те виждам с нещо друго, освен с тези вехти говноритачки? — попита Кап.
Рейнбърд се усмихна загадъчно и не каза нищо. Старото неудобство изпълни Кап и той откри, че пак се чуди колко ли знае Рейнбърд и защо това толкова много го безпокои.
— Имам работа за теб — поде той.
— Добре. Тази, която искам ли е?
Кап го погледна учуден, замисли се и накрая потвърди:
— Мисля, че да.
— Тогава разказвай, Кап.
Кап изложи плана си как да доведат Анди и Чарли Макджий в Лонгмънт. Не му отне много време.
— Ще можеш ли да се справиш с пушката? — попита той, щом свърши.
— Мога да се справя с всяка пушка. И планът ти е добър. Ще успее.
— Много мило от твоя страна да му дадеш благословията си — Кап се помъчи да постигне тон на лека ирония, но прозвуча сприхаво. Да пукне дано този проклетник.
— И аз ще натисна спусъка — продължи Рейнбърд. — При едно условие.