Жената затаи дъх.
— И вие мислите, че аз… Не, лъжете се! Кълна се, не е вярно! В миналото се забавлявах с бижута, изящни дреболийки, антики, всичко това помага на човек да живее. И си казвах: „Защо не?“ Защо един трябва да има нещо повече от друг?
— И аз така си мисля за кучетата — обади се мистър Хигс.
— Вие не разбирате кое е правилно и кое погрешно — тъжно се обърна Поаро към графинята.
— Но наркотици — никога! — продължи тя. — Наркотиците означават мизерия, болка, дегенерация! Нямах представа — никаква представа — че моят очарователен, тъй невинен, тъй приятен малък „Ад“ е бил използван за такива цели!
— Съгласен съм с вас за наркотиците — рече мистър Хигс. — Да даваш наркотици на кучета е долно и подло! Никога не бих направил нещо такова и никога не съм го правил!
— Но вие казахте, че ми вярвате, приятелю — изтъкна графинята.
— Разбира се, че ви вярвам! Нима не отделих време и усилия, за да изоблича истинския организатор на търговията с наркотици? Нима не изпълних дванайсетия подвиг на Херкулес и не изведох Цербер от „Ада“, за да докажа тезата си? Защото ще ви кажа едно — не обичам приятелите ми да бъдат обвинявани несправедливо — да, вие щяхте да пострадате в случай на провал! Смарагдите щяха да бъдат намерени във вашата чанта, а ако някой бе достатъчно умен, като мен например, и заподозреше, че скривалището е в устата на свирепо куче — е, кучето също е ваше, нали? Макар да приема малката Алис дотолкова, че да изпълнява и нейните заповеди! Да, хубаво си отворете очите! От самото начало не харесах тази млада дама с нейния научен жаргон и карирания й костюм с огромни джобове. Да, джобове. Неестествено е една жена да се отнася с такова презрение към външността си! И какво ми каза тя? Че важна била същността. Аха! Значи същността бяха джобовете. Джобове, в които можеше да носи наркотици и да отнася бижута — малка размяна, която се извършваше без проблеми, докато Алис танцуваше със своя съучастник, когото претендираше, че изучава като психологичен случай. О, какво находчиво прикритие! Никой не би заподозрял сериозен психолог с очила, защитил докторат. Тя прекарва контрабандно наркотици, снабдява редовно клиентите си и се опитва да ги пристрасти, влага парите в нощния клуб и урежда да се управлява от някой, който, да кажем, има слабост към нея! Но тя презря Еркюл Поаро, реши, че може да го измами с разговорите си за гувернантки и избор на дрехи! Е, аз съм готов! Лампите угасват. Аз бързо ставам от масата и отивам при Цербер. В тъмнината я чувам да приближава. Тя отваря устата му и пъха вътре пакета, а аз — деликатно, без да ме усети — отрязвам парче от ръкава й с малка ножичка. — Той театрално показа парченцето плат. — Нали виждате, същата карирана материя. Ще го предоставя на Джап, за да го наложи на мястото му и да извърши ареста, а после да каже колко съобразителни отново са се оказали служителите от Скотланд Ярд.
Графиня Росакоф се взираше в него с нямо изумление. После изведнъж изпищя:
— Ами моят Ники… Моят Ники! Това ще бъде ужасно преживяване за него… — Тя замълча. — Или не мислите така?
— В Америка има много други момичета — рече Еркюл Поаро.
— И заради вас неговата майка няма да бъде в затвора… Косата й няма да бъде отрязана и тя няма да стои в килия, воняща на дезинфектант! О, вие сте чудесен! Чудесен!
Тя се втурна напред и със славянска сърдечност притисна Поаро в обятията си. Мистър Хигс ги изгледа одобрително. Цербер отново заудря с опашка по пода.
Насред тази трогателна сцена пропя звънецът.
— Джап! — възкликна Поаро и се измъкна от обятията на графинята.
— Може би ще бъде по-добре да отида в съседната стая — предложи тя и се измъкна навън.
Поаро се втренчи във входната врата.
— По-добре се погледнете в огледалото, шефе — подхвърли мистър Хигс тревожно.
Поаро го послуша и подскочи. По цялото му лице бяха размазани червило и грим.
— Ако това е мистър Джап от Скотланд Ярд, веднага ще си помисли най-лошото — рече мистър Хигс и добави, докато Поаро трескаво бършеше яркото червило от мустаците си: — А аз какво да правя? И какво ще стане с прекрасното куче?
— Доколкото си спомням — отвърна Поаро, — Цербер се е върнал в Ада.
— Както кажете — рече мистър Хигс. — Всъщност бях започнал да се привързвам към него… Но все пак не бих искал да остане завинаги при мен — много се набива на очи. Пък и яде като млад лъв!