— Голямото биволско лайно! Два часа мотаене с някаква си квитанция, или нещо такова!
— И дума да не става! — прекъсна го Болд. — Това е задача за Ла Моя. Ние заедно разработихме…
— Но аз превъзхождам Ла Моя, дявол ме взел!
— Тук рангът няма нищо общо. Това си е негова задача. Така и ще си остане! Ще си донесете ли стол, или да отида аз да ви донеса?
Крамер се беше надвесил над него и това го притесняваше. Той по същество беше непредсказуем, което го правеше абсолютно негоден за полска работа. Ако почти никой не познаваше миналото на Дафи Матюс, то миналото на Крамер беше известно на всеки. Неговият баща, който беше заемал кресло във Върховния щатски съд до смъртта си преди две години, беше използвал своето влияние, за да осигури назначаването на Джон Крамер в Сиатъл. Плод на това влияние бяха и няколкото незаслужени повишения. Джон Ла Моя обслужваше това служебно пространство, а не Крамер. Болд настръхваше винаги, когато помислеше за това. Несправедливост в ранговете на тези, които наистина служат, и тези, които са протежирани. Каква система е това?
Болд намери стол и се върна в офиса. Крамер си беше отишъл. Той остави стола до вратата на Крамеровия офис и го видя седнал зад чистото си бюро. Календар с голо женско тяло висеше на стената. Жената — около осемнайсетгодишна — имаше гърди с големината на син патладжан. Беше седнала гола на елегантна салонна маса; краката й обхващаха огромна купа, пълна със свежи червени череши.
— Това е отвратително! — каза Болд. Той все още не беше видял „Мис Октомври“.
— Всекиму своето! — отвърна Крамер.
— Слушайте, Джон, с общи усилия, съгласен?
— Оставете, Болд. Нищо не искам от вас. Мислех, че бихте могли да разберете.
— Вие хленчите. Вие действително хленчите, Джон!
— Престанете! — излая Крамер.
— Аз не възлагам задачите!
— О-о, мо-о-ля! Недей!
— Искате ли да се заемете с последния рапорт или не искате? — каза Болд доста грубо.
— Не!
— Имаме непокрити задачи.
— По-късно! — настоя Крамер прочувствено.
— Къде бях аз последните три дни, Джон? Отговорете ми! Тогава аз ще ви кажа. Бях залепен за проклетия стол така, както и вие. Добре, не бях ли? Не е ли вярно?
Крамер вдигна рамене, без да поглежда към Болд.
— Ние оперираме с десет-дванайсет полицаи по тази задача, вие и аз. Не работим както трябва, пилеем време. Не сме заедно — значи не постъпваме правилно. Аз не мога да изменя нашите задачи и не бих ги изменил, дори да можех. Тук е онова, с което бих искал да се заемете. Слушате ли ме?
Крамер стоеше като вдървен, със зачервено лице и ярост в очите, като дете, очакващо да бъде зашлевено.
— Аз имам приятели! — каза той. — Зная, че има хора, с които не желаете да работите. Вие сте много емоционален, Болд. Вгледайте се в себе си. Изглеждате като окаян скитник. Не би трябвало да се показвате пред хора.
Болд пренебрегна това. Като премина в отбрана, Крамер изброи всички връзки на баща си от последните години. Но Болд не беше син на неговия баща. Никога не беше разчитал на здравия гръб на съдията Крамер. През цялото време Крамер изглеждаше доста омекнал и почти уплашен.
— Аз искам да възложите на някой от вашите хора психиатричните болници, или да се заемете вие, ако имате време. Искам да имам списък на хоспитализираните пациенти, доброволно или по друг начин, в щатските или частни институции през седмиците непосредствено след Деня на труда и които са изписани малко преди миналата неделя.
Идеята възбуди вниманието на Крамер. „Най-после да съобрази нещо“ — помисли си Болд.
— Смятате, че затова нищо не се случи през септември? — каза Крамер.
— Така мисля аз.
— Изпуснали сме го за няколко седмици?
— Възможно е.
Крамер кимна с глава.
— Боже господи, как да си представим това? Може ли да си представите такава ирония — бил е почти в ръцете ни, а сме го пуснали да се разхожда свободно!
— Странни неща се случиха.
— Добре, вземам задачата!
— Не искам да ходите никъде, докато не разполагаме с данни, нали, Джон? И да не се разпространява нищо в този офис.
— Говорите за изтичането на информация, което се случи? — каза Крамер. — Няма опасност!
— Казахте, че ще направите проверка посредством връзката ви с пресата и ще се опитате да откриете източника, който ни компрометираше. Някакъв успех по тази линия?