Выбрать главу

— Все още няма никакъв напредък! — каза Крамер.

— Искам име, Джон! Който и да е бил, той е косвеният виновник за смъртта на Йергенсен. Това коства и живота на Крой. Намерете ми име!

Крамер кимна.

— И не забравяйте за някоя полска работа — напомни Крамер.

Болд не отговори. Нарочно избегна и всякакви благодарности.

— Информираха ме за хода на работата, Джон.

— О! И нещо друго, Болд — каза Крамер, задържайки детектива на вратата. — Исках да ви кажа за проверката на обаждането по телефон 911 и вашето задържане на Седемдесет и трета.

Болд кимна. Той беше помолил Крамер да разбере дали лицето е оставило някакво име и няма ли връзка с гражданските програми за наблюдение, както предполагаше.

— Е?

— Лицето не е оставило име. Проверих лентата лично.

Всички ленти с разговорите по телефон 911 се архивираха за срок от деветдесет дни, преди да бъдат изтрити и върнати в същата система.

— Нашият оператор попитал детето за името, но то се изкискало и затворило.

— Дете, а не момче?

— Да, правилно!

— Лентата при вас ли е? — попита Болд.

Крамер издърпа едно чекмедже. Беше толкова чисто и подредено, че приличаше на каталог за пощенски поръчки.

— Ето тук — каза той.

Детективът Джон Ла Моя притегли един подвижен стол и зачака Болд да завърши прослушването на касетата. Болд дъвчеше енергично дъвка и я промиваше с горещо кафе.

— Какво имате да ми кажете, Джон? — попита, като отмести машинката и си свали слушалките.

— Книгата на Кранц се продава в шейсет и два магазина в градската част. С помощта на регистъра на продажбите разбрах, че броят се е намалил на пет. Не съм виждал жена си вече четири денонощия. Тя работи в междинна смяна в болницата. Интересува ме кога мога да бъда свободен днес след обед? Още повече, че времето ни съвпада днес.

Болд го изгледа.

— Е, само попитах. Разбирам. — Той продължи. — Работих по другите жертви; засичах чековите сметки с кредитните карти по записите, исках да разбера дали са пазарували в тези пет магазина. Нямах късмет. Разбира се, не бихме узнали нищо, ако са плащали в брой, което значи, че много би могло да се изплъзне между пръстите.

— И така?

— Затова проверих с какво са се занимавали. Както вие казахте, бихме опитали това около убийството на Савирия, но сега имаме много повече данни. Трябва да знаем не само магазините, не само къде са харчили парите си, а и с какво са се занимавали. Двамата с Пол се заслушахме в телефонните разговори; интервюирахме отново всеки един — приятели, семейства, колеги, и направихме описание за тези жени, за това какво са правили в деня на своето убийство. Къде са били. Огромен материал, включително и немалко ненужни неща, сержант. Но все пак е нещо, нали?

— Слушам.

— Добре, ето тук е това, което имаме. Придържаме се към района, определен в профила на Научния център. Изключихме местата извън кръга с радиус три мили. Сега знаем къде тези мацки са прекарвали времето си: един фризьорски салон, два „клуба на здравето“, няколко универсални магазини и бензиностанции, един пункт за миене на коли, шест различни супера, една книжарница, два магазина за видеокасети под наем.

— И яребица на една круша?

— Това е всичко.

— Това е добра работа, Джон. Не искам да кажа, че я отричам.

— Благодаря. Бих искал обаче да имаме нещо малко по-конкретно.

— Така всичките тези жени са били на различни места в дните, когато са убити. Но съвпадения няма. — Болд замълча за момент, после каза: — Искам да започнете отново, Джон. Проучете този път последните четири дни на всяка жертва. Опитайте се да разберете къде са ходили, къде са могли да пазаруват. Потърсете връзки между тях. Всички те са живели недалеч една от друга. Има вероятност да са посещавали едни и същи места. Може би магазините, които продават книги, да имат нещо общо с всичко това, може и да нямат. Но един магазин може да бъде мястото, където убиецът е набелязал жертвата си. Опитайте тези възможности. Може би нашето момче ги е забелязало на алеите за паркиране и си е записвало регистрацията на колите, докато те пазаруват.

— Искате да третирам паркингите също?

— Възложете на някого. Вие имате достатъчно работа.

— Амин!

— Казахте, че днес единствено можете да се видите с жена си?