— Аз нямам деца. Ако имах, бих могъл да ги разбирам по-добре.
— Не само заради това удоволствие, предполагам!
Той предпочете да не я погледне след тези думи; загледа се във фигурката на Чарли Браун. Изведнъж се почувства тринайсетгодишен — на възрастта на Джъстин Левит. Дланите му се изпотиха. Нищо не разбираше по такива въпроси. А тя просто го дразнеше — можеше да се каже най-вече с интонацията в гласа — и неговото въображение подлудяваше. Как би се чувствал една нощ с Дафи в леглото? Може би ще бъде като топъл хляб с масло и мед!
— Мислите ли, че е видял нещо? — добави тя и го върна към предмета на разговора.
— И какво, ако е видял? Какво, ако е видял самото убийство?
— Тогава имате работа с изплашено момче. Той ще се съпротивлява, няма да ви се довери, ще отрича. Докато може да отрича, че е видял нещо, ще може да избягва болката и вината, свързани с това. — Тя замълча за малко, а после каза: — Искате ли да дойда с вас?
— Мислех, че никога няма да попитате.
— Смятам това за погрешно в този случай. Мога да дойда, ако желаете — няма проблеми — но мисля, че ще бъде грешка. Ако я е наблюдавал, никога няма да си признае пред една жена, особено ако е непозната. Това е разговор за мъже. Бихте могли да помолите бащата. Възможно е да помогне. Най-добре ще е, ако опитате първо с него. Ако той се открие пред някого въобще, вие бихте могли да имате същия шанс. Опитайте вашия начин. Аз го харесвам най-много.
— Ако настоявате!
— Аз не настоявам. Аз препоръчвам, при това, когато ме помолят!
— Щастливка!
— Уведомете ме как върви.
— Вие първа ще узнаете.
— Щастливка! — каза тя като разгръщаше вестника и го наблюдаваше как напуска офиса.
Той се спря и я погледна, но тя не забеляза. Пръстите й отново ровеха копринената коса, а писалката беше между устните.
Като мина край офиса на Крамер, сержантът каза с отвращение:
— Нова сесия при закрити врати, нали, Болд?
— Какъв е вашият проблем, Крамер? — каза Болд, като се спря и се надвеси над червеноглавия.
— Вие ли сте!? — Крамер скочи прав до стола си.
— Остава да направите нещо в тази връзка!
Болд знаеше много добре, че който пръв нанесе удар, ще бъде докладван, ще рискува положението си в органите на полицията. Крамер издевателстваше над него, предизвикваше го.
— Какво значи това, Болд? Лизи те отблъсква тези дни? — заядливо попита Крамер.
Болд застана още по-близо до него със стиснати юмруци и лилаво от ярост лице.
— На лов до полата на Дафи, за да се почувстваш като мъж? — Носовете на Крамер и Болд почти се докосваха.
Двама детективи се спряха в коридора. Азиатецът Ким окуражаваше Болд: „Одерете това магаре, Лу. Ние ще ви прикриваме“.
Крамер изведнъж се уплаши.
Болд поклати глава.
— Не си заслужава! — каза той.
— Голямо, при това лошо магаре полицай в отдел „Убийства“ — каза Крамер след отдалечаващия се Болд.
Той се спря.
Крамер добави:
— Можете да омагьосате всички, Болд, но не и мен. Изиграхте прекрасно шоу, но къде ви е силата?
Кръвното на Болд подскочи нагоре. Чувстваше лицето си огненочервено. Детски игри. Винаги Крамер. Болд пристъпи назад, погледна скапаните си обувки и като размисли, се отправи към своя офис.
„Не си заслужава!“ — мърмореше на себе си.
— Какво чувам за някакво скарване между вас и Джон, Лу? — Шосвиц елегантно се правеше на объркан. Коляното му неконтролируемо трепна, като че си тактуваше за песен.
Шосвиц беше почувствал трудности в отдела и се нахвърли като гладна дива котка на мърша. Всякакъв смут сред служителите би означавал за по-висшето началство неспособност от негова страна да ръководи хората си, а може да намали и неговите шансове за капитански чин — възможност, която ще се открие пред него след по-малко от шест месеца с излизането на капитан Бил Гарднър в оставка. Шосвиц и още двама лейтенанти ветерани претендираха за неговия пост. Успехът на специалния отряд би изиграл решаваща роля за неговото повишение.
— Стари глупости, Фил!
— Не искам това в моята служба! Не сега! Никога!
— Аз също. — Болд се огледа наоколо, после погледна своя бос. — Той просто търси скандал, Фил.