— Разговаряхте ли с него?
— Не, все още не! По-късно днес. Дафи не смята, че е подходящо да се разговаря в присъствието на родителите. Аз съм съгласен с нея.
— А за Катрин Дехавелин, нашия номер десет? Какво знаем?
— Няма пълно съвпадение, Фил. Ако нищо друго не подкрепя моята версия, то случаят Дехавелин я потвърждава. Само някои от нас знаят пълната информация за жертвите, правилно? Ако пресата я има, убиецът — или убийците — биха били по-внимателни. В случая с Дехавелин няма ясно присъствие на приятел или любовник. Тя е живяла с още две жени, които са отсъствали през уикенда. Това е в противоречие с всичко, което знаем за другите случаи.
— Убийци?
— Не изключвам възможността някой дубльор да е убил Кейт Дехавелин.
— О, недей, Лу! Нали и двамата сме чели рапортите на Дикси? Случаят е идентичен.
— Не е вярно! Тук има нови моменти: лента, с която устата е била залепена, фактът, че по някакъв начин е успяла да се освободи и да побегне, липсата на натъртвания под китките на ръцете. Не забравяйте, че нямаше и червените влакънца. Аз не бих подминал това.
— Надявам се, няма да го кажете на пресата. То ни е нужно.
— Каквото и да дадете на пресата, ще възразявам. Ще напиша това в докладна записка, Фил. Това ще минира цялото разследване.
Шосвиц погледна скептично Болд.
— Боже, Лу!
— Аз защитавам моето следствие.
— Щастлив съм да чуя да го наричате ваше следствие.
— Вие знаете какво искам да кажа.
— Аз говоря сериозно. Винаги и навсякъде съм казвал същото. Това е най-окуражаващото нещо, което чувам да казвате от седмици наред. Но направете ми просто една услуга. Престанете да идвате в такова състояние на работа. Изглеждате така, сякаш спите на стола. Това с нищо не помага. Дори и капитанът коментира това.
Зад тях се чу покашляне, като за прочистване на гърлото.
Те и двамата се обърнаха към вратата на малкото пространство на офиса на Шосвиц. Крамер, със зачервено от гняв лице, процеди през зъби: „Мислех, че това беше наше разследване, или не съм разбрал?“.
Болд погледна към Шосвиц и затвори очи с досада.
Лейтенантът прехапа устни и се опита да измисли нещо да каже.
— Копелета! — каза Крамер и изчезна.
12
Училищният двор отново напомни на Лу Болд неговите ранни години в Якима. Накара го да си спомни за своя баща, който непрекъснато пиеше бира, докато работеше на щанда в сервиза на „Волво“ за камиони и магазина за резервни части. Спомни си и за сладкия мирис на канела в майчината кухня, и за дългия път до вкъщи по правите като стрела пътища — тихите и спокойни пътища и улици с добри хора в къщите, хора, които се познаваха и си вярваха, хора, които се грижеха един за друг.
Зад него звънецът удари и първите деца — или млади възрастни — се втурнаха навън през вратата. Този звънец беше ехото на неговото минало отпреди трийсет години, което го развълнува. Колко много се бе променил той и в същото време толкова малко! Детските лица, които виждаше сега, не се различаваха от лицата на неговите съученици в миналото. Той се пренесе към миналото само за момент — безвъзвратното минало на безгрижната радост и свободата на младостта.
Джъстин Левит позна веднага Болд. Той не направи дори опит да погледне встрани и да го избегне. Направо отиде при него и подаде ръка, която Болд стисна.
— Благодаря ви, че не казахте на моите родители! — рече момчето.
— Няма проблеми.
— Майка ми ме чака.
— Да поговорим само една минута.
Момчето кимна с глава.
Болд веднага започна с това, което Дафи би нарекла втора фаза.
— Спомням си, че веднъж изпуснах монета от двайсет и пет цента в градската къпалня, вън от басейна. Тя падна между дъските на съблекалните и аз трябваше да лазя по пода, за да я намеря. По онова време четвърт долар беше много пари. Като се придвижвах на лакти и колене, се намерих точно под кабината на Тина Чътланд. Тя беше по-голяма от мен; имаше си вече всичко, което ти знаеш като мъж. Случи се така, че тя се събличаше в момента, когато минавах под нейната фамилна съблекалня. Можех да продължа и да не я гледам, но не направих това. Останах на място, точно под нея, не откъсвах поглед от нея. Тя се съблече съвсем гола. Можех да докосна нейните крака, беше толкова близо. Тя не бързаше да облича банския си костюм. Първо напръска с плажно масло цялото си тяло… — Той замълча и добави: — Но с това не свърши всичко. Аз оставих монетата долу, но продължих да наблюдавам Тина Чътланд от този момент нататък — когато и да отидеше тя в къпалнята и влезеше в своята кабинка, аз отивах за моя четвърт долар. Заедно с един мой приятел прекарахме голяма част от лятото там и опознахме Тина Чътланд наистина добре. Дори сега бих могъл да ти изброя всичките бенки по нейното тяло. Най-после филмът се изтърка и ние престанахме да ходим там. Какво, всъщност, се опитвам да ти кажа? Това, че за млади момчета е нещо обикновено да дебнат и да наблюдават голи жени. Това е продължило милиони години, може би и повече. Ти не искаш да превръщаш това в навик за цял живот… но някои от нас го правят! — Той се усмихна съвсем искрено. — Такова нещо и ти си изживял за известно време. За това си използвал и телескопа, нали, Джъстин? Имал си прекрасен поглед към спалнята на Черил Крой. Аз се върнах и проверих.