Той мълчеше.
— Какво, по дяволите, е това, което…
Той обмисляше няколко различни възможности, но устата му произнесе:
— Аз те проследих миналия понеделник, по обяд. През цялото време бях в мотела в търговската част.
— С твоята заплата? — Тя го погледна и се изсмя, макар и малко пресилено и тъжно. — Би помогнало много, ако ми кажеш за какво говориш — каза тя.
— В „Четирите сезона“?
— Да.
Той можа да види трептенията на нейния мозък — можеше да ги чуе почти.
— Това беше една бизнес среща! Това ли е всичко? Ти мислиш… О, боже, Лу, кога ще пораснеш? Мислиш, че спя с някого през обедните часове? Мислиш, че това е Далас или нещо подобно? Ти си ревнив. Не можа да разбереш моята кариера, нали? Бизнес срещи се провеждат в хотелите по всяко време, за твое сведение.
Той скръсти ръце, въздъхна и я погледна право в очите в очевидно очакване на нещо друго. Ако тя не изглеждаше толкова чудесна, може би той не би бил така луд, толкова ревнив — но тя беше права, а той мразеше тя да е права. Тя протегна ръката си на масата и той забеляза нейния златен часовник и пръстена, с който беше заменила подарения й от него преди много време.
— Това ли е всичко? — попита тя отново.
— Да. Това е! — Гласът му прозвуча така, че измени смисъла на отговора.
Тя трепна, опули се срещу него.
— Не ти вярвам!
— Опитай се!
Тя изстиска още една кисела усмивка, а очите инквизиторски повториха: „Ти си мислил, че съм спала с някого?“.
— Не съм мислил, че си спала с когото и да е — коригира я той. — Аз допусках, че правиш любов с това момче. Сега зная, че се чукаш с него. Живях с тебе десет години, бейби! И ако нещо зная със сигурност за теб, то това е как изглеждаш след един оргазъм. Приемам, че те разочаровах в този департамент в последно време. Предполагах, че не би трябвало да се изненадвам, но съм изненадан. Чувствам се изненадан, наранен и дори унижен. Искам да прехвърля вината изцяло върху теб, но си представям и моята отговорност също. Не разбирах напълно, докато не те видях онази нощ. Исках да те намразя. Миналата седмица направих сериозен опит да те намразя, но не успях. Изпитвам съжаление и към теб и към себе си.
Лицето й се изпъна.
— Ти искаш да скъсаш, нали? Господи! — Тя стана и започна да се разхожда из стаята, като бършеше с върха на показалеца краищата на очите си.
Плачеше ли или се преструваше? Нейното обвинение го уязви. Той не беше разглеждал такава възможност, но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че тя е права.
— Не съм мислил по този начин.
— Не, не съм допускала това!
„Стая за разпити — мислеше си той. — Аз съм в стаята за разпити и имитирам мелодрама, в което обикновено съм много добър. Но ти знаеш как да ме направиш неспособен за нищо, бейби!“
— С колко си била?
— О, с мнозина!
— Все пак…
— Върви по дяволите!
— Позволи ми да поставя въпроса иначе: обичаш ли го?
Тя втренчи поглед в него. Започна да говори, но замълча.
Допреди няколко години тя можеше да говори това, което мислеше, без да държи сметка за въздействието. Той харесваше някогашната Елизабет. Обичаше онази Елизабет. Но тя се беше променила! А може би и той?
— Не разбираш, нали? — питаше тя. — Аз развалих всичко. Сега разбирам, окей! Омърсих всичко. Но ще позволим ли да се разбие целият ни живот?
— Какво повече има за разбиване?
— Деца, така ли? Вината не е моя. Ти имаше този шанс!
— Приемам, че това е част от проблема. Но не е само едно нещо, Елизабет! Става въпрос за цялата каша, която забъркахме. Като видях тая злоба на лицето ти, нещо у мен се пречупи. Нещо много скъпо за мен. Не мога да се върна вкъщи след всичко това.
— О, боже! Казваш го така, като завинаги. — Тя наистина плачеше.
Истински сълзи.
— Не зная! — каза той. — Изглежда ми завинаги. Не зная как е за теб.
Тя скръсти плътно ръце и подпря брадичката си, като продължи да обикаля около него.
Раменете й потръпваха и той се изкушаваше от мисълта да я успокои. Предложи й:
— Може би ще намерим решение.
Сякаш току-що я беше имал.
— Не го виждам в твоя глас.
— Точно сега не е подходящо време за мен. Или не е най-доброто време.
— Ужасно, Лу! Наистина! — отсече тя. — Кажи ми, когато стане подходящо. — Грабна чантичката и се устреми навън.