Няколко минути по-късно той влезе в мръсния хотелски вход, мина покрай регистрацията, където стоеше млад азиатец с редки зъби и недоверчиви очи, и се добра до миниатюрния асансьор. Коридорът миришеше неприятно. Хубаво място си избрал — говореше на себе си. Обстановка като за общежитие за бежанци. И за това — трийсет и два долара на нощ. Каква държава.
Радиочасовникът беше твърдо фиксиран към скрина, както и телевизора. Болд включи станцията, която предаваше джазова музика и седна върху леглото. Събу чорапите си и ги изпра на умивалника в ъгъла на стаята. Свали ризата и връзката, после изпра подмишниците на ризата и я окачи на закачалката до чорапите, над радиатора до прозореца. „Нищо чудно, че изглежда като че ли съм спал с дрехите“ — мислеше си той. Метна сакото и вратовръзката върху износения стол и легна на леглото, напълно изтощен.
Но не можа да заспи.
Гледаше пулсиращата жълта неонова светлина, проникваща през завесите; слушаше виещия саксофон и си мислеше за Кръстатия убиец — къде можеше да бъде той в този момент.
И какво правеше.
14
Когато Лу Болд се събуди във вторник сутринта, разбра, че Шосвиц беше прав. Познаваше го достатъчно добре, за да бъде сигурен, че ще вземе всички необходими мерки за поддържане на контрола върху следствието. И ако те включваха отстраняването на Болд, той не би се поколебал да го направи. Облече си ризата, която беше оставил да съхне над радиатора, събра нещата си и напусна досадния хотел. Тръгна нагоре към офиса с чанта в ръка, съзря колата си и потегли към къщи, като знаеше много добре, че по това време Елизабет е на работа. Като пристигна, взе горещ продължителен душ, обръсна се и смени дрехите си. Прекара час и половина с класификаторите в търсене на жилища под наем по телефона и завърши с един списък на три възможни места. Като напълни три куфара с дрехи, се изненада, че не чувства никакво самосъжаление или тъга. Съзнаваше, че това е нещо, което трябва да стане. И двамата се нуждаеха от време, за да размислят. Преминаването към действие подхранваше неговата самоувереност. Изведнъж му просветна.
Взе няколко резервни чека, прибра бележника с адресите и написа на Елизабет лаконична бележка, обяснявайки, че тяхната официална раздяла е започнала. В бележката нямаше нито сантименталност, нито обвинения; той просто заявяваше, че вече всеки от тях остава със себе си, че и двамата знаеха как да се търсят, и ако и когато дойде време за разговор, той с желание ще участва. Подписа бележката и прибра писалката в джоба.
Второто жилище, което огледа, изглеждаше хубаво. То представляваше малка къща с две спални — повече от необходимото — мебелирана, малко скъпичка, но кое въобще е евтино? Собственикът се съгласи да се откаже от депозита за обезопасяването, защото Болд беше полицай, и неговото присъствие намаляваше вероятността от престъпления, които бяха често явление във всички части на града. Телефонната компания обеща до една седмица да му осигури телефонна линия. Най-напред разопакова багажа: закачи дузина ризи, подреди пет чифта обувки и други неща в един килер дрешник, а сетне посвети около час на запознаване с цялата обстановка: огледа двете спални, дневната, кухнята, отваряше и затваряше чекмеджета и врати на дрешници и килери — опознаваше новата среда. Накрая седна да си почине на стабилното двойно легло, потупвайки по него разсеяно — изпитваше по-голяма угнетеност, отколкото очакваше.
Тръгна с колата през града и загуби около четиридесет минути в пощата по уреждане на кореспонденцията, след което напазарува в местните бакалии по пътя към къщи; купи основни храни, а изразходва много повече пари, отколкото беше предвидил.
Като се върна „вкъщи“, се огледа в огледалото и констатира, че изглежда съвсем друг човек. Направи малка разходка в близката околност. „Интерлейк-север“ — неговият нов адрес — перпендикулярно на канала. Вървя покрай канала самотен и чувстваше как вече се прокрадва познатото желание за самосъжаление. Тежки буреносни облаци се надвесиха и скоро заваля студен дъжд.
Върна се вкъщи потиснат и до вечерта прекара времето си в размишления какво да прави със себе си. Към шест и половина направи единственото нещо, което имаше смисъл: позвъни на Дафи и я помоли да излязат навън.
Срещнаха се долу, близо до бреговата линия, където десетина фериботни компании прехвърляха хиляди хора към островите, предимно туристи за разглеждане на забележителности и пазаруване. Тя му се видя много хубава и той й го каза.