— Вие изглеждате също много по-добре, Лу. Шосвиц ми каза, че се безпокои за вас. — Чувстваше се все още лекият затихващ ритъм на южния акцент в нейните думи. Неговата музика го очарова. Нейната кестенява коса, развята от порива на бриза, покри лицето и закри нейния поглед; тя отметна назад кичурите коса зад порозовялото от студа ухо.
— Няма причини за безпокойство. Просто преживявам някои промени. Това е всичко.
— Като?
Той забеляза нейния опит да го подразни. И почувства някакво облекчение. Емоционално не беше подготвен за размяна на словесни удари тази вечер. Нямаше намерение да говори и за Елизабет; това би помрачило всичко.
— Имаме известен напредък в следствието. Не съм сигурен, че струва нещо, но така изглежда.
— Вие постъпихте добре с момчето.
Той кимна.
— Имахме късмет с него.
— Това не е късмет и вие знаете добре.
Продължително мълчание. Чувстваше, че истината клокочи към повърхността и той не би могъл нито да я потиска, нито да я задържи. Неговата неспособност да спре това имаше нещо общо с Дафи. Тя притежаваше обаяние и чар над него, нещо като емоционален магнит, който дърпаше всичко навън, предизвикваше към откровен разговор.
— Аз напуснах Елизабет, Дафи. От този момент ние сме разделени официално. Нуждаех се от компания и вие бяхте първата, за която си помислих. — Той я погледна. — Но не така… Искам да кажа, не просто така…
— Всичко е наред, Лу. — Тя наведе глава и повървяха в пълно мълчание. Пресякоха тълпи от хора при приближаването до пазара, но по-нататък се почувстваха сами. Слънцето беше залязло; единствено светло петно блестеше на повърхността на езерото; ставаше все по-студено. — Длъжна съм, в случая, да кажа, че съжалявам, Лу. Но това би било нечестно.
— Аз не трябваше да ви казвам.
— Щастлива съм, че го направихте.
— Не искам това да влияе на нещата. Не исках да останете с погрешно впечатление.
— И кое е погрешното впечатление?
— Не бъдете професионалистка с мен. Аз не знам как да играя тези игри. Зная много добре какво искам да кажа.
— Отговорете на въпроса.
Той я погледна в очите. Безмълвните им глъбини го привличаха като мрака на дълбок кладенец. „Ако пусна едно пени, дали ще чуя като падне долу?“
— Ние сме приятели, нали?
— Ние сме нещо повече от приятели, Лу, и вие го знаете! Бяхме някога само приятели. Но това беше много, много отдавна. Сега сме нещо много повече. Бяхме просто приятели за съвсем кратко време.
Тя го спря и го сграбчи за раменете. Потокът от пешеходци се разцепваше на две и ги заобикаляше, както речните води обливат стърчаща скала. Нейната хватка беше и решителна, и нежна. Тя го гледаше преднамерено право в очите, така че за момент той си помисли, че ще го целуне и се питаше как ли ще изглежда това. Не смяташе, че е готов да се целува.
— Аз наистина съм щастлива, че ми позвънихте. Аз съм възбудена, дори малко уплашена, защото преди малко си играехме един с друг. В момента съм всичко друго, но не и професионалист. Разберете само едно нещо в моята работа: това е да напускам офиса след вас. Ако не мога да правя това, не бих издържала дълго. Нямам предвид разговорите по следствието. Не сега. Но когато дойде време за вечеря, винаги ми се искаше да затворя вратата, ако това ви харесва. Бих искала да бъда за малко с Лу Болд — само ние двамата, знаете ли това? Детективът психолог най-добре мисли за работата само в службата. — Тя го пусна и с меката си топла ръка го погали по бузата. — Как се владеете при всичко това?
Той кимна, като не искаше тя да си махне ръката, което тя направи. Нейното докосване го промени изцяло. Бяха минали много седмици, откакто никой не го беше докосвал, и много месеци, откакто не беше изпитвал някаква форма на физическа нежност. Вълна на спокойствие премина през него. И това съвпадна с нежния плисък на водата върху стената под тях. Изведнъж се почувства свободен от всякакви тревоги. В този момент знаеше, че тя е неговата опора. Тя би могла да го въодушеви.
— Всичко е наред, мисля. Радвам се, че ви виждам извън офиса, Дафи! Разбирате ли? — Той затвори очи и пое шумно въздух през ноздрите си, а студеният влажен бриз жилеше лицето и дробовете, и си играеше с неговата коса. После издиша поетия въздух през устата на няколко интервала.
— Разбирам! — каза тя, като го хвана за рамото и го поведе напред.