Болд се опита да поддържа професионално поведение, но чувстваше, че се намира на границата на повръщането. Колко подобни тела беше видял? Защо все още го тревожеха?
— Каква е вашата версия, Док? — запита с глас, приглушен от носната кърпичка.
Диксън стисна сиво-белия хрущял на трахеята.
— Какво ни показва това нарушение тук, Лу? Не е ли бил упражнен продължителен натиск?
— Удушена?
Диксън го погледна.
— Не мога да кажа със сигурност, докато не я поставя на масата. Мисля, че това си заслужава безпокойството, Лу, иначе не бих ви повикал.
— Не толкова много, Дикси.
Диксън заговори с увереност.
— Какви са шансовете при пътуване по вода да е станало такова произшествие с подобно удушване? Това е моята линия на проучване, но ще ви кажа още сега, че такава вероятност не може да има въобще. Тя е била удушена от някого. Разсъдете сами: може и да няма кръст върху гърдите; може и да не изглежда надупчена като игленица — както изглеждаха другите — но колко удушвания на жени имаме годишно? Колко от тях са в такъв вид? Погледнете наоколо! — Той посочи. — Този човек я е душил жестоко, Лу. Същата търговска марка, както при други в последно време. Слушате ли ме? Познавам ви. Искате всичко да бъде перфектно. Съгласен съм, но по-добре разгледайте съвсем подробно този случай. Добре ли е, че прехвърлят към нас хора от „Особени нападения“?
— О, значи това било! Вие не я харесвате? — каза Болд и насочи погледа си към Боби Гейнис.
— Тя е още зелена — каза Диксън. — Зададе ми куп глупави въпроси.
— Аз ще говоря с нея. И ще й обърна специално внимание, Дикси. Обещавам.
— Помолихте ме да ви уведомявам, ако някой от моите гости наподобява вашия случая. Тази жена е подобна. — Той посочи набъбналия труп.
— Видях — каза Болд.
Боби се приближи до тях, дръпна Болд за ръката и го отведе настрана.
— Забелязвате ли, че нейният водолазен костюм е взет под наем — каза тя с полушепот.
Болд вдигна глава.
— Какво ви кара да мислите така?
— Не съм сигурна, но тези лъскави копчета на яката… За какво могат да бъдат?
Болд не възприе това и каза:
— Може би за много неща. — Той трябваше да претегля всеки неин коментар с известни резерви. Тя беше млад детектив, вероятно първа година в униформа, и би се опитала да му направи впечатление. Жените рядко имат шанс в разследването на убийства. Може би тя искаше да постигне повече в това следствие. — Добре! И какво от това, ако е взет под наем? — Ако тя е много запалена, той пък ще я проверява всеки път. Вероятно би могъл да й възложи по-голямата част от работите по това следствие. Само за момент допусна, че може да е сбъркал, като освободи Браунинг малко прибързано, но не би променял нещата сега.
— Може да ни каже нещо за нея, да ни помогне да я идентифицираме, например.
Болд изгледа влажното й лице. Имаше малък правилен нос, меки сини очи и розови бузи, зачервени от студа. Показваше се лек прорез между двата й предни зъба, с което му напомняше за Лорън Хатън. Хубавичка, без да е претенциозна.
— Ние третираме нещата много внимателно при едно убийство. Бавно и методично. Стъпка по стъпка…
— Лу? — извика го Диксън.
Болд се върна при него, като не забрави да си сложи на носа кърпичката.
Диксън каза:
— Тук има нещо за любопитна глава като вашата. — Той издърпа тънкия водолазен костюм. — Отворих ципа на това нещо и направих предварителни снимки. Тези оводнени трупове ти се изплъзват като пилешко, престояло дълго време в бульон. Най-добре е да се фотографират докато никой не ги е докосвал. Погледнете! — Той беше отворил ципа на костюма до чатала. Отвори го и по-нататък. Две нагънати, напоени с вода и изцапани с мастилени петна розови листчета бяха прилепнали към костюма точно над нейния пубис.
— Какво, по дяволите? — попита Болд.
— Ще бъда много внимателен с тях. Най-добре ще е да ги сложим отделно. В лабораторията ще ги подложат на замразяване-размразяване. Ще ги изсушат, а после ще ги разделят. В най-добрия случай ще може нещо да се разчете — каза Диксън.
— Какао е вашето предположение? — запита Болд.
— Нещо като квитанция — предположи Диксън.