— Аз мисля същото — съгласи се детективът.
— Малко странно е да отидеш на плуване с някакви квитанции в костюма си, не мислите ли?
— Съгласен! — Болд не можеше да стои повече до трупа нито минута. Остави Диксън да се занимава с квитанциите и отиде при Боби.
Отведе я настрана от грозната картина, по посока на стъпалата, водещи към площадката за паркиране. Заговори спокойно, но строго:
— Между нас да си остане, детективе! Този случай може да се отнесе към убийствата на така наречените „кръстати“ убийства. Това е всичко, което трябва да знаете за сега. Ако чуя нещо от някого, ще зная, че вие сте източникът и вашето магаре ще се хване в примката. Разбирате ли ме?
— Да.
— Сметнах, че би трябвало да знаете и да разбирате какво означава това. Окей? — каза той и съжали за снизходителния тон. И наистина, защо и той третира всеки детектив новобранец така, както се отнасят и всички други сержанти? Какво дава право на сержантите да бъдат толкова сурови към тях? Той отговори на своя собствен въпрос: Защото и нас са третирали така, за това. — И така, каква ще бъде вашата следваща стъпка?
Тя погледна към двамата мъже, които се бореха несръчно с тежкия черен чувал с трупа.
— Липсват хора, бих казала. Ще изследваме всички части на тялото, после ще проверим всички произшествия и ще потърсим сходство.
— Какъв е случаят в момента?
— Смърт с подозрителни причини.
— Този непромокаем костюм може да ни помогне да поддържаме случая отворен и след идентификацията на тялото, но не разчитайте на това. Същото е и с квитанциите, които намери Диксън, въпреки че са в много лошо състояние. Напълно нормално е да горите от нетърпение да се заемете с разследването на едно убийство.
Тя кимна в знак на съгласие.
— Това е добре! Това е, което ми трябва. Аз съм изключително зает и без този случай. Вие ще водите по-голямата част от работата, но не позволявайте на вашия ентусиазъм да се проявява твърде много. Ние вървим бавно в убийствата. Не мога да си позволя да ни се изплъзват заподозрените в съда поради разводнена работа на полицията. Аз ви дължа доверие, за да свършите добра работа. Първата задача е да се опитаме и да разберем коя е тя. Непромокаеми костюми и всичко останало следва по-късно, разбрано ли е? Ние работим предпазливо. Бих искал някакъв прогрес в работата още днес следобед. — Той й се усмихна и тя му отговори със същото. — Ще работим съвместно по този начин, окей?
— Извинете ме!
Те се обърнаха обратно. Джеймс Ройс, асистентът на доктор Диксън по аутопсиите, когото Болд беше срещнал за малко в Съдебномедицинския център, идваше отдолу натоварен с екипировка, а двамата детективи бяха блокирали стълбището. Той задържа погледа си върху Боби Гейнис малко по-продължително и тя се изчерви. Болд му я представи като „полицай, натоварен със случая“. Ройс се усмихна и продължи по своя път.
Боби го последва с поглед.
— Проучете справките за изчезнали хора. Аз ще прескоча до медицинския център с Диксън и ще чакам за неговия първоначален доклад.
Тя побърза към паркираната кола, настигна Ройс и проведе кратък разговор с него. Той включи на скорост. На служебната линейка беше написано: „МЕДИЦИНСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ — ГРАФСТВО КИНГ“.
— Хей! — извика Болд. — Вървете!
— Колата ми е блокирана — отвърна тя, като посочи. — Или предпочитате да вървя пеш?
Ройс не се намеси.
„Куражлия“ — помисли си Болд. Беше впечатлен.
16
Лу Болд чакаше в кабинета на доктор Диксън. Едрият мъж се върна с две кафета, едно от които подаде на детектива. Диксън довлече сгъваем стол от другия край на стаята към мястото, където Болд беше седнал. Той беше човек, който нямаше претенцията да води разговорите си от стола зад бюрото. Преди Диксън да седне, един от неговите асистенти почука и подаде главата си през вратата.
— Майката на онзи от хотела — госпожа Малтънър, звъни от Сан Франциско. Иска да знае какво става.
Диксън кимна и асистентът затвори вратата.
— Извинете за минутка! — каза той на Болд, отиде при телефона, вдигна слушалката и натисна бутона.
В продължение на пет минути обясняваше на жената, че нейният син е бил намерен мъртъв в една хотелска стая; причината за смъртта е, че имал увеличено сърце, което просто е спряло да работи; че неговото тяло се задържа, за да се извършат изискващите се токсично-скенерски изследвания за алкохол и наркотици; че случаят е не съвсем обикновен за четиридесет и една годишен мъж, но не и изключителен. Освен това, нейният син е бил с около трийсет килограма свръхтегло, но причините за спирането на сърцето могат да бъдат много и това ще се изясни към края на деня. Той затвори телефона, вдигна очилата си и разтърка изморените си очи, а на Болд каза: