— Беше цял, или…
— О, не. Бикини, нали знаете. Сини бикини. Все едно нищо. Много мъничко нещо. Тя видя такива бикини в моето спортно илюстровано списание. Множество крака и бузи, вие знаете.
— Сини бикини, казвате — повтори тя, записвайки в някакво бележниче. — А каква беше кройката? Висока или ниска? Френска или къса?
— Вие знаете — каза той, като очерта върху себе си линия. — Като на всяка друга жена. Тя ги видя в моето списание.
— Не са същите — каза тя на Болд.
Той кимна и попита, след като погледна подадения му рапорт.
— Господин Бандучи, можете ли да опишете някакви рани по тялото й, каквито сте забелязали?
Бандучи кимна, но не каза нищо. Започна да плаче и прикри очите си с ръка.
— Видяхте ли я, или не, след инцидента? — повтори Болд.
— Тя може би се опита да се гмурне, като ме видя, че идвам. Главата и носа й бяха смачкани — каза той. — Ако си бях помислил, че бихме имали някаква трудност, то щях да настоя да си постави спасителния пояс. Вие знаете, че поясът държи тялото над водата. Видях я за секунда над водата. Видях я на повърхността. Помислих, че водолазният костюм ще я задържи. Може да го е съблякла, не знам. Трябваше да съм в състояние да я намеря. Но никъде не я намерих.
Боби каза:
— Господин Бандучи, много жени, които носят висока кройка бански, обикновено бръснат не само краката, ако следите мисълта ми. Долнището е много тясно между краката. Жена ви не си ли премахваше космите на пубиса?
Той я погледна озадачен. После насочи погледа си към Болд.
— Отговорете на въпроса, моля! — посъветва го той, без много да се замисля.
— Какво говорите, госпожо? Вие как го правите? Бръснете ли се на онова място?
Тя се изчерви.
— Внимавайте какво говорите… — предупреди Болд.
— Д-да!
— И отговорете на въпроса.
Той вдигна ръце.
— Не зная. Може би да. Предполагам, че да. Казахте, че трябва да го е правила, значи го е правила. Какво мислите за по едно питие?
Болд погледна към Боби и показа, че трябва да си вървят. Тя го разбра и малко по-късно бяха вече на улицата, примигвайки на дневната светлина.
Без да погледна към Болд, тя каза:
— Да! Джейн Доу не е Карла Бандучи. Жената, която намерихме, носеше „Боди Глав“ водолазен костюм и „Спидо“ цял бански.
— Коя е следващата?
— Бетси Норвак, сърфистката.
19
Собствеността на Бетси Норвак, пет минути на северозапад от Каркийк Парк, граничеше с южния бряг на Холър Лейк. Къщата бе от червени тухли с бял корниз. Дърветата задържаха вятъра, листата шумоляха напевно над главите. От изток се чуваше непрекъснатото бръмчене на автомобилния трафик по Междущатски път №5.
— Спокойно е — каза Боби. Нейните уши бяха свикнали с такива шумове.
Къщата бе добре скрита в плътния ландшафт и отстоеше на около петдесет ярда от най-близкия съсед. Дървена градинска врата водеше към задния двор. Оградата опираше в стълб, боядисан в бяло. Някаква котка скочи от оградата и се втурна към шубраците, пресичайки пътя на Болд. Той благодари на съдбата, че не беше черна.
— Ще проверя отзад — каза на Боби, като мина през вратата, затвори я и сложи резето.
Като зави зад ъгъла, забеляза голяма газова скара. Дворчето беше с тухлена настилка. Над скарата имаше покрив, подпрян на две грубо оформени колони. Дървена количка беше поставена близо до скарата. В нея се намираше голяма маша, а градински маркуч за поливане висеше на стената. Към другия край на къщата се виждаше гараж с отворени врати, към който водеше продължението на алеята. Той надникна през прозореца на долния етаж и видя стая, заета от маса за пинг-понг, игрална маса и две стереоколони. Следващото помещение представляваше пералня с машина за пране, сушилня и дълга релса с множество закачалки. Любопитството на Болд нарасна и той почувства изкушението да нахлуе вътре и да разгледа подробно всичко. Завесите на помещенията на долния етаж не бяха спуснати.
Като използваше носната си кърпичка вместо ръкавица, той отвори една от трите кофи за смет. Рояк мухи се вдигна веднага и миризма на хранителни отпадъци привлече неговото внимание. Учуди го това, че всичкият този боклук миришеше по един и същи начин. Две картонени чинии покриваха черните пластмасови чувалчета за боклук, прегънати на две. Той затвори капака и отвори следващата кофа, после и третата. Бяха пълни с черни пластмасови чувалчета.