Опита се да си внуши страх. Искаше да изпита страха на жертвата, но не можа. Не почувства нищо. Твърде много работа за психиатри — помисли си — защото реши, че нещо тук не е наред, но не би могъл да сложи пръста си и да каже: ето, това е.
Единичната стълба със стъпала от червено дърво завършваше с две високи колони, които носеха големи саксии с цветя. Като изкачи няколко стъпала към горната площадка, погледна към двора и завидя на откриващата се гледка. Той някога се беше занимавал с градинарство през почивните дни, но дворът на Норвак беше просто витрина. Всичко тук се оказваше поддържано безупречно. Две цветни площи във форма на бъбреци, обърнати един срещу друг, а в двата края между тях кръгли градински водни площи. От петнайсетте дървета в плодоносна възраст, нито едно не се повтаряше, всички бяха различни на вид. Ако районът на Сиатъл беше подходящ за него, то това беше градинарството, а Норвак се беше възползвала умело от многообразието на флората, която вирееше в този климат. Зад водната площ следваше зелена морава, осеяна с дървета, а зад гаража се виждаше зеленчукова градинка, видимо обработвана години наред. Плодните дървета бяха поне на десет години, ако се съдеше по височината им и развитите корони, а цялото петно беше оградено с ивица висока мента, чиято миризма се разнасяше от лекия бриз. Той чувстваше мириса там където стоеше. Откриваше се пленителна гледка към Холър Лейк. Представи си Бетси Норвак, разхождаща се бавно по площадката с чашка кафе в ръка.
Остра болка го прониза, когато разбра изведнъж, че Елизабет беше пожелала точно такава къща. Основното бяха къщата и зелената морава, уединението и престижа. Наетата къща му изглеждаше като временно жилище, каквото е била може би през последните трийсет години. Той стоеше и мислеше, опитваше се да прости на Елизабет, но разбра, че това беше трудно, ако не и невъзможно, а тази несполука го нарани силно, тъй като знаеше, че способността да се прощава е човешка добродетел. Чудеше се сега, ако беше допуснал компромис и беше се съгласил за нов дом, дали щеше да се чувства като щастлив семеен човек в този момент? Неговият собствен егоизъм не попречи ли на брака за сметка на службата? Беше ли негова грешката, или нейна? Той погледна отново към двора, чувствайки се унесен, като че някой го беше ударил по главата. Би ли могло бракът му да бъде спасен?
Мислеше, че не е възможно Норвак да е обработвала тези площи сама. Очевидно някой й е помагал. Видимо тревната площ е била окосена преди не повече от два дни. Той си записа това.
— Сержант! — извика го Боби откъм гаража, изправена под ръждясала баскетболна гривна и избледняла дъска. — Може би ще искате да видите това.
Остъклените врати зад него откриваха великолепна кухня. Той погледна през стъклото за момент почти с благоговение и отново помисли за Елизабет. Видя се с нея в кухня като тази: той се занимава със зеленчуците, а тя приготвя основното ядене — рутинна картина от миналото.
— Сержант? — повтори тя.
— Идвам — отговори той.
Като отиде при нея, видя, че тя оглежда вътрешността на гаража. Норвак беше използвала задната стена за закачване на градински сечива и инструменти. Имаше задна врата към градината. Една дъска от сърф беше изправена и застопорена към дясната стена, а под нея се намираха две платна. Пространството, предназначено за втори сърф, беше празно, липсваха и платната за него. От оставените следи от кал и дребни камъчета си личеше, че колата й е била паркирана на лявата страна. Велосипед с десет скорости, плажни и други по-дребни столове бяха окачени също на лявата стена. Тя посочи празното място на липсващия сърф и колата, което потвърждаваше подадения рапорт. Понечи да влезе навътре, но Болд я спря с ръка.
Върху прашната повърхност на циментовия под, измежду неизброимите вече неясни следи от стъпки, той откри очертанията на голяма обувка с две думи, отпечатани в праха: „Вибрам и Рокпорт“.
— Позвънете в Следственото управление — разпореди се Болд. — Говорете с Чък Ейбрамс. Кажете му, че сме намерили още един отпечатък „Рокпорт“. Той ще се досети какво искате да кажете. Ще му трябва разрешение за обиск. Трябва да дойде при нас възможно по-скоро.
Тя го погледна въпросително.
— Сега! — почти изкрещя и веднага съжали за грубия тон.
Огледа обстановката внимателно. Следата от обувката сочеше към празното място на стената, където е бил окачен сърфът. Приклекна на едно коляно и огледа отпечатъка от различни ъгли и осветеност, и откри друга — обратна следа от същите обувки, която водеше от стената към мястото, където е била паркирана колата.